Джем Султан: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
няма редакции от 3 дни
м кат. (малко обща) + форматиране: дълго тире (ползвайки Advisor.js)
Ред 10:
}}
[[Файл:Osmanli-nisani.svg|ляво|50 px]]
'''Джем''', за османските турци '''Şehzade Cem'''<ref>Персийски титла за сина на монарха.</ref>, а за западноевропейците '''Prince Cem''' или '''Zizim''' ''(във [[Шарл VIII (Франция)|Франция]])'' е средновековен благородник от [[Османска империя|османски]] произход, втори син на [[Мехмед II|Мехмед Завоевателя]]. Джем остава претендент за трона на бързо разрастналата се империя на османските турци през 15 век, когато оспорва наследството на овластения си по-голям брат [[Баязид II|БайезидБаязид Богоподобния]]. Кратко двувластие разпалва гражданска война, а по-късно Джем е изгнанникизгнаник от родината си в Западна Европа. Според историческите източници, цитирани по-долу, изгнанието му е по-скоро затвор, координиран от самия султан БайезидБаязид.
 
 
Ред 17:
=== Домашен период ===
 
Джем се ражда като син на султан Мехмед II и една от неговите жени, пленница от сръбски произход. Израства в [[харем]]а на [[Превземане на Константинопол (1453)|новозавладяния Константинопол]] и по османския обичай скоро е изпратен като управител на област в източния [[Анадола|Анадол]] в град [[Амасия]]. Там води свободен от политически планове и рискове<ref>Практическият отомански разум в този период често извършва братоубийства в султанските семейства с цел консолидиране и безпроблемно предаване на властта над държавата.</ref> живот, заобиколен от фаворити и прислуга. В Амасия Джем е застигнат и от новината за ненадейната смърт на баща му, великия завоевател Мехмед II.
 
[[Файл:Zonaro GatesofConst.jpg|ляво|мини|Мехмед II влиза в Константинопол, ''Фаусто Зонаро'']]
 
Според специфичната конюнктура в Източна Европа този момент се смята за повратен за цялата по-нататъшна история на Западното общество. Мехмед II е покорил [[Балканския полуостров]], империята му граничи с [[Египетски султанат на Мамелюците|Египет на Мамелюците]], заплашва [[Кралство Унгария|Унгария]], [[Жечпосполита|Полша]] и цяла Средна Европа, а [[Папска държава|Папството]] вижда в турците практическа заплаха както в политически, така и в религиозно-доктринален аспект. Мехмед е изградил военно-феодална монархия, в която отнема имотите ([[вакъф]]и) на духовния клир и ги разпределя като награда между бойците си ([[спахии]]), които продължават да се събират мотивирани под знамето на пророка. Тази класическа система се поддържа от спахиите, но на тях се противопоставят [[молла|моллите]] и [[имам]]ите, като се допуска, че всяка от тези две партии използва един от синовете на Мехмед като свой проводник. Негативите на тази система се преодоляват донякъде със засилването на влиянието на [[Еничарски корпус|еничарския корпус]].
 
Джем е подкрепян от спахиите, желаещи продължаване на експанзията и увеличаване на влиянието си. Това дава кураж на младия принц (''22-годишен тогава'') да се противопостави на брат си, позовавайки се и на древния [[Византийска империя|византийски]] закон за [[Константин VII Багренородни|багрянородността]]. Въпреки, че завладява [[Бурса]] и отново обявява града за столица на османците<ref>През 1326 година византийският град [[Бурса|Прусса]] е превзет от османците и е провъзгласен за столица на Османската империя.</ref>, Джем бързо е изтласкан от БайезидБаязид на изток и отвъд границата с Египетския султанат.
 
Следва нова безуспешна кампания на претендента, а междувременно БайезидБаязид консолидира наследената империя и получава псевдонима си '''Hüdavendigâr''' (или '''Veli''')<ref>'''Богоподобни'''. Пълно титулуване : Emiru'l-Mü'minîn Sultanu'l-Guzat ve'l-Mücahidîn Nâsiru's-Seriat ve'l-Milleti ve'd-Din Giyâsu'l-Islâm ve Muinu'l-Müslimîn Sultan Bâyezid -&nbsp;— http://www.enfal.de/otarih45.htm</ref>. Джем е принуден да бяга отново.
 
=== Изгнание ===
Ред 34:
* Мутафчиева, Вера - '''Случаят Джем''', 2008 г.
 
[[Категория:Османци]]
 
[[de:Cem (Osmanisches Reich)]]