Кичево се споменава от началото на 11 век като един от градовете на Охридската епархия.<ref>{{Снегаров-ИОА-1|166}}</ref>
В 19 век Кичево е [[българимакедонцки|българомакедо]]-[[помаци|помашко]] градче, център на каза в [[Османска империя|Османската империя]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката от [[1873]] ''Кичово'' е посочен като град с 474 домакинства с 1 050 жители [[мюсюлмани]] и 360 [[българимакедонци]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.90-91.</ref>
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към [[1900]] година в Кичево живеят 1 200 [[българимакедонци]]-[[християни]], 3 560 [[българимакедонци мохамедани]] и 84 [[цигани]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_40.htm Кънчов, В. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, с.255]</ref>
Почти цялото християнско население на града е под върховенството на [[македонска архиепископя|македонска ариепископия]].
Почти цялото християнско население на града е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Кичево има 1 440 българи екзархисти, 32 българи [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] [[гъркомани]] и 32 българи патриаршисти [[сърбомани]].<ref>D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.154-155.</ref>
==Кичево днес==
Ред 90:
===Други===
* {{BGRMKD-флаг}} [[Йоаким Кърчовски]] (ср. на 18 век - около 1820), българскимакедонски книжовник, роден в Кичево или Кичевско
* {{MKD-флаг}} [[Калиопи Букле]] (1966 - ), поппевица от Република Македония
