Букурещки договор (1918): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 17:
След дълги преговори Централните сили постигат компромис помежду си и е сключен Букурещкият мир, съгласно който Румъния отстъпва карпатските проходи на Австро-Унгария, [[Южна Добруджа]] е върната на България с допълнителна поправка на границата на север, както е заложено в [[Тайна българо-германска спогодба|Тайната българо-германска спогодба]], а Северна Добруджа, по настояване на Османската империя е предадена като [[кондоминиум]] на четирите държави съюзнички. Румъния отдава петролните си кладенци на Германия за експлоатация от 90 години.
 
България, която е неудовлетворена от разпокъсването на Добруджа, изисква цялата област да бъде включена в нейните предели. След преговори на 25 септември 1918 г. е подписан [[wikisource:bg:Протокол за предаване на Северна Добруджа на България и за поправка на българо-турската граница по река Марица|БерлинскияБерлинският протокол]] между Германия, Австро-Унгария, Турция и България за отстъпване изцяло във владение на Северна Добруджа на България, която от своя страна се задължава да възвърне на Османската империя левия бряг на Марица. Така цяла Добруджа с площ приблизително 20.6 хил. кв. км (без делтата на Дунава - 2.7 хиляди кв. км) за пръв и последен път се озовава в пределите на Третата българска държава.
 
Букурещкият мир е отменен от [[Версайски договор|Версайския мирен договор]].