Битка при Нарва (1700): Разлика между версии

|командир2=[[Карл Евгений де Круа]] [[Капитулация|^#]]

'''Битката при Нарва''' е сражение между руските и шведските войски на [[30 ноември]] [[1700]] г. в хода на [[Велика северна война|Великата северна война]]. Шведската армия, предвождана лично от краля [[Карл XII]], побеждава четирикратно превъзхождащите я руски сили, командвани от [[Петър I (Русия)|Петър Велики]].

След капитулацията на [[Дания]] в Травентал и първоначалния неуспех на саксонците в Ливония [[Петър I (Русия)|Петър I]] решава да атакува шведските владения в [[Прибалтика]]. На 4 октомври 1700 войските му, начело с Головин и Огилви, придружавани от доста чуждестранни военни специалисти, обсаждат град [[Нарва]]. [[Карл XII]], тогава на 18 г., прехвърля силите си в Пернау и след тежък поход през блатистата [[Естония]] се появява пред града на 13 ноември.

Съветът на всичките му генерали е да не приема сражение с русите, тъй като позициите им са силни, а и съотношението на силите е 8 000500 шведи срещу около 4037 000 руси. Карл XII обаче успява да овладее основния подстъп към руския лагер в теснината Пихайоги и рано сутринта на 19 ноември го атакува. Очакванията на Петър I, който не присъства лично, са, че необучените шведски войници няма да могат да се справят с руските ветерани. Той нарежда на Головин по никакъв начин да не губи битката.

Шведската атака в изключителна снежна буря обаче е неотразима. В разрез с всички военни правила генерал [[Реншелд]] и кралят атакуват руския център и въпреки артилерийския огън след тричасова ръкопашна схватка обръщат русите в бягство. Част от руските полкове се опитват да отстъпят през река Нарва, но капитулират, а отстъплението на останалите по суша е максимално затруднено от шведската кавалерия. Само специалните гвърдейски части продължават съпротивата, но и те слагат оръжие до края на деня. Русите губят общонай-малко 810 000 души срещу 3 000667 шведи.