Марков манастир: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахната редакция 2570397 на MacedonianBoy (б.) Сарказма ти не минава тук и спри да слагаш шаблона
Ъгълъ (беседа | приноси)
Точно цитиране
Ред 2:
'''Марковият манастир [[Димитрий Солунски|„Свети Димитър“]]''' е български [[манастир]]<ref>Б. Димитров: ''Християнството в българските земи. Български манастири'', ИК "Климент Охридски", София, 2001</ref><ref>Енциклопедия "България", т. 4, София, 1984, с. 48-49 (карта).</ref> в [[Република Македония]], разположен до село [[Маркова Сушица]], по долината на [[Маркова река]], само на двадесетина километра от столицата [[Скопие]]. Манастирът сега е обител на [[Македонска православна църква|Македонската православна църква]]. Името му идва от прочутия народен герой [[Крали Марко]].
 
Манастирската църква Свети Димитър е изградена през [[1345]] година, за което свидетелства надпис над южната врата от вътрешната страна на църквата. В последствие е обновена от [[крал]] [[Вълкашин Мърнявчевич|Вълкашин]] и е напълно завършена и изографисана от неговия син Марко в годините между [[1366]] и [[1371]]. От дясната страна в цял ръст е изобразен крал Марко, облечен в кралски одежди, в цвят на печена охра, украсени с бисери и скъпоценни камъни. В лявата си ръка държи свитък, на който пише: "''Во Христа Бога благоверен аз крал Марко създадох и изографисах този божествен храм''". От другата страна над вратата също в цял ръст е изобразен и крал Вълкашин със свитък в ръцете, в който се споменава неговото име. В началото на [[19 век]] игумен на Марковия манастир е бил българският възрожденец и книжовник [[Кирил Пейчинович]]. От 1852 г. е запазено писмо на монасите в манастира до [[Александър Екзарх]], в което те издаваттърсят българската си народностпомощ:<ref>[[Йордан Иванов]]: ''Българите в Македония'', София, 1917, № 148</ref>
{{цитат|Мы убогiй iеромонаси изъ Скопья Марковаго монастыра святого великомученика Димитрiя Мѷроточиваго, чуемы вашата щедропщадливая рука, чи подава утѣшенiя и защита на убогитѣ Болгаре; и мы смыреннострахопочитателно припадамы, и просимы отъ ваша добротворная сѣнка сѣнь...}}
В двора на манастира се намира църквата „Свети Димитър“ и впечатляващата и&#768; камбанария. Входната врата на манастира е от масивна дървесина. Влизайки в двора, веднага от дясната страна, се намират манастирските конаци и други помощни постройки. До конаците се намират още фурна, казаните за печене на ракия, кладенец и стара воденица, запазена, за да напомня за времето когато житото се е мляло по този начин.