Гигантомахия: Разлика между версии

След победата на Титаните, [[Гея]] на могла да прости на новите богове, поругателството над децата си и отгледала Гигантите. Нищо неподозиращите богове се радвали нановите дни и се наслждавалинаслаждавали на безсмъртието си, докато изведнъж от внезапно разтворилата се земя, до тях не дошъл зловонния дъх на гигантите.

Тъй като не било по силите им да достигнат боговете, гигантите започнали да мятат по небето, всичко, което успеели да докопат и изтръгнат. Според митовете скалите, които по време на битката мятали гигантите по Олимпийските богове, се станали острови в [[Егейско море]]. Мълниите на Зевс не причинявали вреда на гигантите. Надзъртайки в книгата за предопределенията, Зевс научил, че гигантите могат да бъдatбъдaт победени само от смъртен и накарал [[Атина]] да призове [[Херкулес]]. Взелият участие герой, убил много гиганти. [[Аполодор]] споменава имената на тринадесет гиганти, което е съвсем малка част от 150-те. Херкулес победил [[Алкионей]], който вземал сили от земята; [[Зевс]] - [[Порфирион]], [[Аполон]] - [[Ефиалт]], [[Дионис]] - [[Еврит]], [[Хеката]] - [[Клитий]], [[Хефест]] - [[Мимант]], [[Атина]] стоварила върху [[Енцелад]] остров [[Сицилия]], съдрала кожата на още живия [[Палант]] и я използвала като нагръдник. [[Посейдон]] повалил [[Полидор]], [[Хермес]] - [[Иполит]], [[Артемида]] - [[Гратион]], [[мойри]]те - [[Агрий]] и Тоон. Останалите поразил Зевс (Apollod. I 6, 1-2).
Окончателното поражение на гигантите било предопределено след появата на бойното поле на [[Дионис]] с тълпи [[сатири]], който вдигнали такъв невъобразим шум, че неудържима паника обзела гигантите и те почнали да бягат и били напълно изтребени от Олимпийските богове. С помощта на своите силни оръжия и подкрепата на Херкулес, Олимпийските богове потушили бунта, застрашаващ тяхната власт над земята, морето и небето.