Главна дирекция „Гранична полиция“: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→История: Премахване на части, съществуващи като отделни статии. Допълване на историята от официалния сайт на МВР |
|||
Ред 6:
=== Гранична милиция, Гранични войски (1946 г. - 1997 г.) ===
На [[10 август]] [[1946]] г. е утвърден Закон за създаването на Граничната милиция. Съгласно него, Министерството на войната се освобождава от грижите по охраната на границата и при Министерството на вътрешните работи се учредява управление на Граничната милиция, на която се възлага пазенето на границата. Служителите на Граничната милиция имат права на служителите на сегашната войска. На 8 октомври 1946 г. с постановление на Министерския съвет Граничната милиция се преименува в Гранични войски.▼
▲На [[10 август]] [[1946]] г. е утвърден Закон за създаването на Граничната милиция. Съгласно него, Министерството на войната се освобождава от грижите по охраната на границата и при Министерството на вътрешните работи се учредява управление на Граничната милиция, на която се възлага пазенето на границата. Служителите на Граничната милиция имат права на служителите на сегашната войска. На 8 октомври 1946 г. с постановление на Министерския съвет Граничната милиция се преименува в '''Гранични войски'''.
От 1948 г. до 1957 г. функционира гранична школа за подготовка на кандидат-подофицери (сержанти), а от 1950 г. до 1955 г. - Народно военно гранично училище, което подготвя млади офицери за нуждите на Гранични и Вътрешни войски. През 1948 г. се създава Централен развъдно-дресировъчен пункт, в който се подготвят и квалифицирани водачи на служебни кучета. По-късно пунктът се реорганизира в школа.
В средата на 20 век обстановката на държавната граница е усложнена. За периода [[1947]] г. - [[1950]] г. броят на въоръжените стълкновения е 1 446. През следващите две години граничните наряди срещат още 218 въоръжени нарушители. През [[1962]] г., Гранични войски преминават на подчинение на [[Министерство на народната отбрана]] до [[1972]] г. От [[1989]] г. до [[1991]] г. Гранични войски са обединени с [[Вътрешни войски]] под общо командване и общо наименование - [[Войски на МВР]].▼
През периода голямо внимание се отделя на инженерно-техническото оборудване на границата. От 1959 г. в експлоатация са електронните съоръжения, които през следващите няколко десети-летия се налагат като основно средство в охранителната дейност. Ефикасно контролиращо средство е контролноследовата полоса (КСП).
Важен дял от силите и средствата на Гранични войски са и военноинженерните, сигнализиращите, контролиращите и възпрепятстващите съоръжения, сигналните средства, автомобилната техника... Чрез тях се охраняват значително по-големи участъци от границата.
През периода се полагат грижи, за да се подобрят отглеждането и дресировката на служебните кучета и да се осигури тяхното по-широко използване в борбата с престъпността и в защитата на родните граници. Като съставна част от силите и средствата на Гранични войски те се използват в граничните наряди. Добре подготвените служебни кучета със своето поведение своевременно предупреждават нарядите за приближаването на нарушителите и оказват голяма помощ при претърсване на местността за издирването и задържането им. Както и по времето на граничната стража, служебното куче си остава верен помощник на граничаря.
Преди снабдяването на Гранични войски с моторни превозни средства ездитните коне са единственото средство за бързо придвижване между подразделенията и населените места. По-късно те се използват за патрулиране на граничните наряди и за бързо изнасяне на резервите.
През 1947 г. на Гранични войски се предават първите морски единици - два катера тип МО-4, а през 1949 г. граничното морско подразделение се попълва с корабна техника. На 9 и 10 октомври 1950 г. моряците граничари старши лейтенантите Стефан Славков и Никола Димитров - командири на стражеви катери № 301 и 304, задържат седем души с моторна лодка, извършили тежки престъпления.
От 1 януари 1948 г. паспортните бюра се преименуват в гранични контролно-пропускателни пунктове (ГКПП - сухоземни, пристанищни и на аерогарите) и организационно се подчиняват на Управление Гранични войски. През [[1962]] г., Гранични войски преминават на подчинение на [[Министерство на народната отбрана]] до [[1972]] г., но ГКПП остават към Министерството на вътрешните работи. От 1997 г. органите за граничен паспортен контрол на ГКПП са към Национална служба “Гранични войски”
▲В средата на 20 век обстановката на държавната граница е усложнена. За периода [[1947]] г. - [[1950]] г. броят на въоръжените стълкновения е 1 446. През следващите две години граничните наряди срещат още 218 въоръжени нарушители.
През този период се осъществява организирано включване на местните жители в помощ на Гранични войски. През 1947 г. се създават групи за съдействие, които се попълват от граничното население. През 1960 г. те се преобразуват в доброволни отряди на трудещите се (ДОТ). От по-късен етап са специализираните отряди “Млад граничар”.
От 1950 г. до 1997 г. излиза вестник “Граничар”, като седмичен печатен орган на Гранични войски. В сложно и динамично време той изпълни професионално целите си и спомогна за успешното решаване на задачите по охраната на държавната граница на България.
От [[1989]] г. до [[1991]] г. Гранични войски са обединени с [[Вътрешни войски]] под общо командване и общо наименование - [[Войски на МВР]].
=== Гранична полиция (след 1997 г.) ===
|