Теоритичната основава на учението поставя холандският теолог [[Корнелий Янсен]] (1585-1638), епископ на [[Ипр]] от 1635 г. Основните постулати на янсенизма се съдържат в коментарите на Янсен за св. Августин, издадени посмъртно през [[1640]] г. В тях той предлага ново тълкуване на проблема за християнското спасение на душата. Според Янсен Божията милост не се дава на всички вярващи, а само на тесен кръг избрани от Бог хора. От избраните се очаква непоколебима вяра и непрестанна борба срещу злото.
С папската Була ''„Cum occasione“'' от [[1653]] г. папа [[Инокентий IIIX]] заклеймява учението на Янсен като опасна ерес, тъй като неговите възглди, освен че противоречат на официалната хрисиянска доктрина, крият опасност да внушат на масата от вярващи отчаяние от невъзможното спасение и да ги подтикне към твърде свободно поведение. Въпреки папската анатема на учението, янсенизмът получава широко разпространиение най-вече във [[Франция]], където възгледите му са възприети добре от френските магистрати в парламентите. За [[Луи XIV]] янсенизмът придобива опасни за кралската власт политически измерения, тъй като учението поставя акцент върху значението на индивида, а не на колектива, като по този начин то осъжда и традиционните социлани връзки в обществото и развитието на централизацията на кралската власт. Поради това кралската власт във Франция полага големи усилия за унищожаването на френскяи янсенизъм. Центровете на янсенизма във Франция - абатството [[Пор-Роял де Шан]] и янсенисткото училище в [[Шеврьоз]] са подложени на преследване и окончателно унищожени през [[1709]]-[[1710]] г.
