Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
През 1630 г. Янсен става професор в университета в [[Льовен]], където преподава учението на св. Августин. През това време встъпва в остри спорове с йезуитите по различни канонични въпроси. През 1635 г. е ръкоположен за епископ на Ипър. В Ипър завършва своите коментари за Св. Августин, които излизат от печат посмъртно през 1640 г. под заглавието «''Augustinus, sive doctrina S-ti Augustini de humanae naturae sanitatae, aegritudine, medicina etc.''» . В това съчинение Янсений обвинява философията на Арутотел като причина за появата на пелагонската ерес и в духа на учението на св. Августин утвържава порочната природа на човека, чиято свободна воля не съществува и чето спасение не зависи от него, а от изкупителната сила на божествената благодат, която ще спаси само онези, които са предопределени за спасение. Приживе Янсений публикува няколко по-малки богословски съчинения, в които критикува йезуитите. През 1635 г. публикува памфлета «Mars Gallicus», в който критикува кардинал Ришельо заради подкрепата, която оказва на протестантите в [[тридесетгодишната война]].
 
Учението на Янсений, изложено в книгата му за св. Августин, се оказва доста сходно с учението на [[Жан Калвин]], макар че приживе Янсений се смята за истински католик. Възгледите му са доразвити след смъртта му и влизат в основата на ново религиозно течение в католицизма, известно като [[янсенизъм]]. Последователите на Яннсений, сред които е и ученият философ [[Блез Паскал]], са най-многобройни в Нидерландия и Франция. През 1653 г. учението на Янсений е отречено от Църквата, а последователите му са обявени за еретици от папа [[Инокентий IIIX]] и са подложени на преследване от френските власти.
{{сорткат|Янсен, Корнелий}}