|
==Достоверност на фактите==
ИзследваниятяИзследванията на историографията по времето на тоталитарния комунистически режим, които са цитирани като база за текста по- горе, боравиборавят предимно с качествени оценки - множество, много, хиляди и др. Многогодишните изследвания на '''Музея на революционното движение в България''' и издадената в резултат на това книга "Звезди във вековете" <ref>'''Музей на революционното движение в България''', ''Звезди във вековете'', Издателство на Българската комунистическа партия, София, 1972, 791 с.</ref> е албум на всички загинали в съпротивата от 1923 до 1944 година. Фактите са следните - във въстанието загиват:
:* в Бургаски и Благоевградски окръг загиват по 5 човека;
:* във Великотърновски и Пазарджишки окръзи загиват по 7 човека;
:* в Плевенски окръг загива 1 човек;
:* Общо в България по време на Юнското въстание загиват 35 човека.
Тези данни не потвърждават масовостмасово участие във въстанието, заоспорват по косвен начин участието на хиляди въоръжени въстаници и неколкодневна ожесточена съпротива срещу добре въоръжената правителствена войска. ТакиваТекстовете текстове с изследвания и анализи на историографията от 1944 до 1990 год за този период, са по-скоро целенасочена политическа манипулация ис манипулиране и на фактите в Българската история.
==Причини за неуспеха на въстанието==
Основна причина за поражението на въстанието е липсата на единодействие между БЗНС и БКП и позицията на неутралитет на ЦК, породени от лошите отношения на комунисти и земеделци по време на управлението на Стамболийски. ВъстаниетоБунтът срещу преврата от 9 юни, наричан Юнско въстание, е без единно ръководство и координация, има стихиен, неорганизиран характер и е без ясни политически цели. Поради тази причина то бързо и лесно разбитое потушено от добре въоръжените войски на правителството.
| 