Юнско въстание: Разлика между версии

Изследванията на историографията по времето на тоталитарния комунистически режим, които са цитирани като база за текста по-горе, боравят предимно с качествени оценки - множество, много, хиляди и др. МногогодишнитеСлед многогодишни изследвания на '''Музея на революционното движение в България''', и е издадената в резултат на това книгакнигата "Звезди във вековете", <ref>'''Музей на революционното движение в България''', ''Звезди във вековете'', Издателство на Българската комунистическа партия, София, 1972, 791 с.</ref> еедин албум на всички загинали в съпротивата от 1923 до 1944 година. Фактите са следните - във въстанието загиват:

Тези данни не потвърждават както масово участие във въстанието, така и оспорват по косвен начин участието на хиляди въоръжени въстаници ив неколкодневна ожесточена съпротива срещу добре въоръжената правителствена войска. Текстовете с изследвания и анализи на историографията от 1944 до 1990 год за този период, са по-скороне само целенасочена политическа манипулация, с манипулиранено и манипулиране на фактите вот Българската история.

Основна причина за поражението на въстанието е липсата на единодействие между БЗНС и БКП и позицията на неутралитет на ЦК, породени от лошите отношения на комунисти и земеделци по време на управлението на Стамболийски. Бунтът или селските вълнения срещу преврата от 9 юни, наричаннаричани Юнско въстание, еса без единно ръководство и координация, имаимат стихиен, неорганизиран характер и еса без ясни политически цели. Поради тази причина тоте бързо и лесно еса потушенопотушени от добре въоръжените войски на правителството.