'''Прилепския конгрес на ВМОРО''' се провежда след потушаването на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през 19031904 ггодина. На него присъстват следните ръководни лица: [[Даме Груев]], [[Пере Тошев]], [[Гьорче Петров]], [[Христо Узунов]], [[Георги Сугарев]], [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]], [[Никола Каранджулов]], [[Петър Ацев]], [[Георги Пешков]], [[Йордан Тренков]]. От съседните райони идват [[Стефан Димитров (революционер)|Стефан Димитров]] - велешки войвода, [[Добри Даскалов]] и [[Пешо Самарджиев]] от Тиквешко. Конгреса е в постоянно движение, една чета от около 30 души делегати и четници се движи от село в село. Заседанията започват в село [[Беловодица]], продължават в [[Дрен]], [[Смоляни]], [[Царевско]], [[Топлица]], [[Трояци]], [[Плетвар]], [[Ораховец]], [[Кръстец]] и завършват в Никодимската планина на връх [[Козяк]].
По най-важния въпрос за уреждането на организацията Пере Тошев и Гьорче Петров се борятпротивопоставят срещу Даме Груев. Тошев избработва един проект, а Даме - друг. На Груев е възложено да направи от двата проекта един, което той прави заедно с Гьорче и други децентралисти. Конгреса избира третия проект-статут да се приложи като експеримент в окръга, а двата основни проекта да се изпратят за проучване в другите окръзи. Избработва се също така и правилник за четите.
Втория важен въпрос, който се разглежда на конгреса е становището на организацията по повод [[Сръбска въоръжена пропаганда в Македония|сръбската]] и [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцката въоръжени пропаганди]]. Тук Пере Тошев и Гьорче Петров се изправят един срещу друг. Крайното решение е да се вземат строги мерки против двете пропаганди, каквото е и мнението на Пере Тошев.
