|
== Биография ==
Васил Берон е роден през [[1824]] година в [[Котел]] в семейството на [[Стоян Хаджибончев]], собственик и търговец на добитък. Майка му, Жейна, е сестра на просветния деец [[Петър Берон (просветител)|Петър Берон]].
Стоян Х.Бончев и Жейна са имали седем деца – четири сина: Христо, Петър, Иван и Васил, и три дъщери: Анастася, Елена и Слава. ▼{{обработка}}
Най-малкия син – Васил, към когото майката има особенна слабост, е будно, сериозно и ученолюбиво момче. Подобно на другите си братя и той се учи в начално училище в Котел, открито още в 1819 г. от жеравнеца Райно Попович, който въвежда ▼
▲ Стоян Х.Бончев и Жейна са имали седем деца – четири сина: Христо, Петър, Иван и Васил, и три дъщери: Анастася, Елена и Слава.
▲ Най-малкия син – Васил, към когото майката има особенна слабост, е будно, сериозно и ученолюбиво момче. Подобно на другите си братя и той се учи в начално училище в Котел, открито още в 1819 г. от жеравнеца Райно Попович, който въвежда
Усвоената от него в Букурещкото елинско училище взаимен метод на обучение.
Малкият Васил слуша разказите на по-възрастните за недавнашните кърджалийски ужаси, за и згарянето на близки и далечни села и градовеи, за измъчването и избиването на хиляди българи, за геройското държание на котленци, които издигнали около селото крепостни стени с бойни кули, поставили черешови топчета, заели важни места в планинските проходи и храбро се защитавали против разбойническите хайки. Със затаен дъх той слуша разказите на участниците в кървавата битка в гората при Козята река, където била унищожена голяма кърджаелийска хайка. Особенно приятно е общуването на Васил със Съби, сина на Стойко Раковлията, който три години по-възрастен от него и миналата [[1834]] година се преместил да учи в [[Карлово]] при някогашния тукашен учител [[Райко Попович]].
Стоян Х.Бончев е разширил търговските си връзки в [[Цариград]]. Той записва младия Васил в прочутото гръцко училище на „Куру чешме” , където между многото гръцки младежи се учат и малък брой българчета. Тук са [[Сава Доброплодни]], [[Иван Добровски]] и [[Съби Стойков]]. Тук той слуша лекции по класическа философия и литература , по етика, риторика и богословие, логика, география, физика и химия, учиучифренски и арабски език, прозира ясно елинизаторските стремежи на учителите-гърци, слуша надутите хвалби на гърчетата заобразоваността и книжнината у гърците и у него още по-силно се разгаря омразата към всичко гръцко и желанието му за реално, естествено – научно и полезно за народа знание. На няколко пъти буйният му
приятел Съби Стойков посещава [[Атина ]], където се среща с учещите там около двадсетина български ученици в гимназията и студенти в университета. Тук те са образували „славяно-българско”, по-късно „македонско” дружество, което си е поставило за задача да работи за въвеждане в училищата в България български език,за разширяване на родната книжнина и освобождаването на народа от духовното и политическото робство. ▼френски и арабски език, прозира ясно елинизаторските стремежи на учителите-гърци, слуша надутите хвалби на гърчетата заобразоваността и книжнината у гърците
и у него още по-силно се разгаря омразата към всичко гръцко и желанието му за реално, естествено – научно и полезно за народа знание. На няколко пъти буйният му
▲приятел Съби Стойков посещава Атина, където се среща с учещите там около двадсетина български ученици в гимназията и студенти в университета. Тук те са образували „славяно-българско”, по-късно „македонско” дружество, което си е поставило за задача да работи за въвеждане в училищата в България български език,за разширяване на родната книжнина и освобождаването на народа от духовното и политическото робство.
През [[1842]] г. 18-годишният Васил се записва в Ришелевската[[Ришельовската гимназия]] в [[Одеса]]. Тук той се запознава с горещиъ патриотизъм на своите сънародници, с дейността н [[Васил Априлов]] и Никола[[Николай Степанович Палаузов]], с трудовете на карпатския малорусин Геор Хуца, нарекъл се по-късно [[Юри Иванович ВенелинлВенелин]].
След завършването на Одеската гимназия Стоян х.Бончев изпраща сина си в Цариград, където пребивава почти цяла година, за да събере от клиентите му сумите за доставената им стока. Васил изпълнява задачата си, изпраща събраните суми на баща си и му съобщава, че задържа от тях една част, необходима му за пътуването до Румъния, където се среща с вуйчо си Петър.
|
