Гравитон: Разлика между версии

 

За целта трябва да си спомним, че в ОТО се предполага, че гравитационното поле се създава от изкривяването на пространството. Като начало нека предположим, че пространството не е празно, а е изпълнено с вакуум, който пренася електромагнитното и гравитационното полета и взаимодействия. А какво е това вакуум? Взимайки под внимание откъде се взимат електрическите заряди при раждането на електрон-позитронна двойка, и какви трябва да бъдат свойствата на средата, която пренася електромаг нитното поле, то ние можем да предположим, че вакуумът е кристал или течност, построени от динамиди, които са диполчета от безмасови противоположни електрически заряди. От този физически модел може да се предпо ложи, че вакуумът е някакъв лесно поляризуем диелектрик. Тъй като масовите елементарни частици съдържат един или два електрически заряди, то когато елементар ните частици се намират във вакуума, то тяхните електрически полета поляризират диелектрика и изкривяват неговата решетка. Това изкривяване възбужда квадруполна поляризация на вакуума, която създава гравитационното електромагнитно поле. Именно това поле предизвиква гравитационното взаимодействие. Тъй като квадруполното поле се създава от "двоен дипол, то това има ъглов момент 2, който е два пъти по-голям от ъгловия момент 1 на диполното електромагнитно поле. От този нагледен физически модел можем да разберем защо гравитационното взаимодействие е толкова слабо (около 10^(-40) пъти по-слабо от електромагнитното).