Вавилонска кула: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м robot Adding: bs |
Редакция без резюме |
||
Ред 16:
Сюжетите на двете сказания едновременно се различават и си приличат по много мотиви: според първото сказание се строи град, според второто — кула до небето (и едното, и другото се възприемат като първото голямо строителство на хората); ако градът се строи от заселили се обитатели с единен език и умеещи да пекат тухли, то кулата се строи от номади от Изтока; ако градът се строи за жилище на хората и за вечна слава, кулата се строи като ориентир, за да не се разпръснат. Според авторите на преданията на Бог не са угодни високомерните планове за голямо строителство и той разрушава намеренията на хората: строителите на града престават да се разбират един друг, а строителите на кулата са разпръснати въпреки желанието им; строителството е прекратено. Градът, който според замисъла на неговите строители трябва да стане паметник на вечна слава, напротив, получава безславно име. В Библията западносемитското име на този град (Баб Ел, ''„Врата на бога“'') се тълкува като игра на думи с по-късния, източносемитски корен на дума със смисъл ''„меся“'', ''„разбърквам“''.
Двата сюжета възникват очевидно под впечатлението от огромния (но недостроен) тухлен град и кулата, лежаща в развалини. Според мнението на немския учен [[Г. Хункел]], преданията отразяват историческата действителност и в тях става дума за многоетажен храм на бог [[Мардук]] във Вавилон, увенчан с кула (за която и в друг паметник е отбелязано с хипербола, че достига до небесата). Отвреме на време това съоръжение се укрепва и ремонтира, но е много вероятно да се е разрушило твърде рано. Археологическите разкопки потвърждават, че става дума за строителство на огромни здания с ритуално-храмово значение — т. нар. [[зикурат]]и ([[Р. Колдуей]], [[А. Паро]] и др.). Разказите не са създадени от живеещия на едно място вавилонец, а от чужд човек, за когото номадският начин на живот е нормален (и затова богоудобен). Вавилонският обичай да се строят вечни паметници като градове и здания се струва на разказвача високомерен; богът (Иехова) е изобразен доста антропоморфно и му се приписва незнание на помислите на хората и техните дела и даже страх от тях (няма основание споменаването на Иехова да се приема за основно в сюжета, тези предания нямат нищо общо с култа към Иехова и иудаизма: те не съвпадат с преданито, обясняващо произхода на всички народи и техните езици с постепенното разрастване на рода на [[Ной]]).
Сказанията възникват не по-късно от началото на [[2 хилядолетие пр.н.е.|2 хил. пр.н.е.]], тоест почти 1000 години преди литературния паметник, представляващ най-старото писмено свидетелство за тях (и отнасящо се към най-древните библейски текстове). Само някои мотиви от сказанията получават развитие при по-късните автори: изобразява се греховността на всичко ''„допотопно“'', на цялото поколение строители и особено на вавилонците като врагове, в тази връзка се определя богоборческият характер на строителсвото на кулата. Основно се променя образът на Бога, мотивът за неговата враждебност се измества от засилването на справедливостта му, разпръскването на хората се изобразява не само като възмездие и от опасение от човешката сила, а като благодеяние и Божи промисъл. Сюжетът има многобройни митологични паралели. Изреченията: ''„вавилонско стълпотворение“'' и ''„смесване на езиците“'' са в речниците на много езици.
| |||