Разлика между версии на „Метеорит“

130 байта изтрити ,  преди 11 години
махам твърдения без източник
(махам твърдения без източник)
'''Метеоритът''' в българския народен език се среща словосъчетанието: '''"огнебесгур"''' (от огнена + небесна + сгур) или '''"божа сгур"''', '''"божа огнесгур"''', '''"небесна шлака"''' и др. е твърдо [[метеорно тяло]] с извънземен произход, паднало върху земната повърхност (или на повърхността на друга [[планета]] или [[Естествен спътник|спътник]]). Метеоритите са с неправилна многостенна форма, със заоблени ръбове, покрити с тъмна кора и вдлъбнатини. Имат размери от няколко милиметра до няколко метра, тежат от няколко грама до няколко тона. Биват железни (>90% метал), железно-каменни (~50% метал), каменни (<10% метал). Съдържат главно [[силиций]], [[алуминий]], [[желязо]], [[калций]] и [[кислород]]. Метеоритите най-често падат поединично, тъй като са неразрушили се при навлизането си в земната [[атмосфера]] тела. При падането на големи метеорити се образуват метеоритни кратери.
 
Метеоритите са тела, които са главно каменни или железни и падат върху земята от междупланетното пространство. Те са остатъци от метеори, които не са успели да изгорят напълно при преминаването си в земната атмосфера. При падане на такова тяло се наблюдава интензивно светещо движещо се тяло с видимо по-големи размери -&nbsp;— това явление в астрономията се нарича болид. То може да се наблюдава и денем. Падането е съпроводено и със звук. Интересен е фактът, че нощем [[болид]]ът осветява местности с километри наоколо. От [[съпротивление]]то на въздуха метеорното тяло се забавя и неговата [[кинетична енергия]] преминава в топлинна и светлинна. В резултата на това повърхностния слой на метеорита и образувалата се около него въздушна обвивка се нагрява до няколко хиляди градуса. Веществото на метеорното тяло след кипване се изпарява и частично се разпръсква на много малки капчици. Падайки почти отвесно на Земята, отломките на метеорното тяло изстиват и когато достигнат повърхността, те са само топли. На местата на падане метеорите образуват вдлъбнати, размерите и формата на които зависят от [[маса]]та и [[скорост]]та на метеоритите.
 
Най-големият метеорит -, Хоба (назовава се на местността, в която е бил намерен) югозападна [[Африка]] през [[1920]] г., е железен и масата му е около 60 тона а обемът ок. 9 m<sup>3</sup>.Поради своите размери той все още се намира там. Метеорити с такива големи размери падат много рядко. Обикновено масата им е от няколко стотин грама до няколко килограма. Обикновено метеоритите са съставени от същите химически елементи, каквито има и на земята. Това са следните 8 елемента: [[никел]], [[магнезий]], желязо, силиций, [[сяра]], алуминий, калций и кислород. Има и други елементи, но те се срещат в много малки количества. Свързвайки се помежду си, тези елементи образуват различни [[минерал]]и, повечето от които ги има на Земята, но се срещат и метеорити с неизвестни минерали.
 
Известни са много случаи на падане на метеорити на Земята. Най-новите известни случаи на падане на метеорити в по-новата история са падането на [[Тунгуския метеорит]] през 1908 година. и на [[Сихоте-алинския метеорит]] през 1947 година. {{източник|От първия са намерени едва няколко грама метеоритно вещество.}} От вториятвтория са открити около 23 тона, като теглото на отделните парчета варира от няколко десетки от грама до 1745 кг.
 
== Вижте също ==