Разлика между версии на „Дончо Костов“

м (Робот Добавяне: ru:Костов, Дончо)
 
През 1939 година, след започнатата от [[Трофим Лисенко]] кампания за унищожаване на съветската школа в генетиката, Дончо Костов напуска [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]], завръща се в България и до смъртта си е директор на [[Централен земеделски изпитателен институт|Централния земеделски изпитателен институт]]. От 1942 до 1946 година преподава биология в Медицинския факултет на Софийския университет, а след това - генетика в Агрономическия факултет. През 1946 година става редовен член на [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]]. Той основава и ръководи [[Институт по приложна биология и развитие на организмите|Института по приложна биология и развитие на организмите]] (1947-1949).
 
Искрен Азманов
 
'''Полицейското досие на Професор Дончо Костов'''
*Полицейските досиета притежават много съществени характеристики за епохите*
 
Напоследък особено активно се заговори за полицейските досиета и през царско и през по-новото време. Така се случи, че на мене ми се удаде да изровя цяла поредица от досиета свързани с персоналността на един уникален Български учен – въпреки посмъртно присъдената му „последна Димитровска награда” той остава все още непризнат, непознат, забравен и неизвестен.
Във списание „Векове” (1983 г.) публикувах Американското му досие съхранявано в Рокфелеровата фондация, а също и неговото „Московско досие”, публикувах в недопуснатата ми дисертация до защита от Института по История при Българската Академия на Науките разследването на НКВД в СССР на Берия, - разследване над Д-р. Костов с разпитите за него към Академик Николай Вавилов, изучавах досието на Костов в архива на Министерството на Войната и като офицер участвувал в Първата Световна война и школник от Военното училище на НВ Царя.
Посмъртно формирах негово досие към ЦК на Бойците против Фашизма и Капитализма и посмъртна процедура по признаването му Активен борец към този комитет. Още формирах и друго негово досие към ЦК на БКП – понеже две години след неговата смърт той е бил изключен посмъртно от БКП с решение да се смята, че никога не е бил член на комунистическата партия. Освен това намерих факти, че Професор Костов е бил сътрудник на Коминтерна, свързан с политическата работа на задграничното бюро на ЦК на БРП/к/ в Москва и въпреки това неговата смърт е резултат от репресивната методика на Сталин, приложена на Българска територия от странна номенклатура „учени” на БАН. Било е планирано да се изчисти името му и като крупен учен и то да се забрави за вечни времена. С моята изследователска активност аз се противопоставих на тези неетични, неакадемични и неморални действия. Настоящото изследване е съществено и с тези нови стойности.
Най-после дойде и времето на подробно изучаване и на неговото полицейско досие. Аз уважавам досиетата, защото от тях могат да се извлекат съществени факти, много често противоречиви, но при зглобяването им с комплекса от други събития може да се намери действителния образ на дееца към когото е изследователското внимание.
Следва да направя забележката още в началото, че се касае за един от най-заслужилите учени добили широка известност в международните хоризонти на науката и умишлено игнориран вече много десетилетия в България. По-незначителните персони от него са приложили историческа завист и историческа мъст към неговата фигура. Затова към него работи забравата на няколко етапа. И така не се касае за досие на дребен криминален или уличен хулиган, а за един крупен Български учен. Неговото полицейско досие дава съществени доказателства на оценки и факти потвърждаващи високата му класа на учен с много нива на ценности.
Персоналното полицейско наблюдение над него е във фонд К № 7537 и обхваща повече от 150 отделни документа (108 листа + неномерирани изрезки на статии и публикувани съобщения от различни вестници и други печатани материали от много години и някои задържани писма общо още над 40 на брой). Данни за Проф. Костов се намират и във фонд К № 113379 – това е фонда и на наблюдението над Българо – Съветското Дружество на което Проф. Костов е избран Председател най-вероятно на 11 Септември 1940 г. В полицейски рапорт е документирано, че от 11 Октомври 1940 г. – „Управителен съвет на БСД в София (след 11 Септември 1940 г.) е със: 1. Председателъ Проф. Дончо Костовъ, - комунистъ. 2. Подпредседателъ Владимир Трендафиловъ, артистъ, комунистъ. На 16 Октомври 1940 г. бил даден банкет в Съветската легация на който присъствували 7 души – банкета започнал в 20 часа и свършил в 23. – Докладвал Разузнавач № 143 дата на доклада 25 Октомври 1940 г.
Фонд № 7537 е особено пълен и съдържа значима информация, разбира се има и противоречиви и неверни данни. Например на няколко места се посочват неверни данни за рожденна негова година и дата. Във връзка с пристигането на учения от СССР на 30 Декември 1935 г. Агент № 92 е рапортувал до „Началника на отделение „А” към Дирекция на Полицията – Политическа полиция: Рапортъ – Донасямъ Ви Господинъ Началникъ, че днесъ на 30 т.м. съ влака идващъ отъ Драгоманъ пристигнаха, съветската поданица съ Съветски паспортъ Анна Анатолевна и мъжа и българинъ Дончо Костовъ. На гарата бяха посрещнати отъ брата на Дончо Костовъ, Георги Костовъ и всички заедно съ кола № 597 отидоха на ул.”Враня” № 50 където останаха. На ул.”Враня” № 50 живее брата на Костовъ, Георги Костовъ въ собствена къща. Горното Ви донасям за сведение. Агентъ № 92, ІІ секретна Секция ІІ група”.
Поредица вестникарски изрезки се съдържат в отделен плик с щемпел „Дирекция на Полицията – Отделение „В” от вестниците „Дневникъ”, „Зора”, „Дъга”, „Ведрина”, ”Научна мисълъ”, „Последен часъ” документират интервюта на учения с тези вестници и съобщават данни за негова активност под формата на лекционна дейност, посещения и много лични срещи. Вестник „Дъга” от 2 Януари 1936 г. съобщава за посещение на Проф. Костов при Съветския пълномощен министър г. Разколниковъ станало на 1 Януари. Между изрезките от вестници се намират и шпалти със задраскани текстове – цензурирани и недопуснати абзаци за печатане.
Полицията е документирала много подробно всички изказвания, интервюта и факти и имена на лица споменавани при активността на Проф. Костов. На 31 Януари 1936 г. е представен рапорт от началника на втора секретна секция от Политическата полиция до началника на отделение „А” – където се казва: „Донасям Ви Господинъ началникъ следното: Днесъ 31.І. въ 6.15 вечерта въ аудитория № 14 на Държавния Университетъ /бул.”Царъ Освободителъ/ българо-съветското дружество урежда сказка на професора Дончо Костовъ на тема „Успехи на науката въ съветска Русия” –/Авторът е/ Началникъ секция.
Със задача № 124 от 18 Февруари 1936 г. със специален Служебен лист се изисква да се събере подробна информация от офицера Броунер при следната формулировка: „Да се установи каква връзка има между професоръ Дончо Костовъ и професоръ Странски. Да се проучи лицето Ст. Болгаровъ и връзките му съ професорите Странски и Костовъ”.
На 27 Март 1936 г. задача № 124 е изпълнена от секретен агент № 62. Рапорта е подробен. За случая сега е интересна онази част от него отнасяща се до „Професор Иван Николов Странски – 41 годишенъ, професоръ по теоретична химия във физико-математическия факултетъ. .. Проф. Странски е ходилъ през 1935 г. с паспорт № 1232 по случай 100 годишнината на Менделеевъ по покана на Академията на науките в Ленинградъ – там той е престоялъ три месеца и е държалъ неколко сказки и през това време в СССР му е обещано професорска катедра. Там той се свързал с Дончо Костовъ, когото познавалъ от България, когото помолилъ да настои да му се даде професорска катедра в некой по-големъ центъръ тъй, като последния ималъ вече по-широки връзки със съветските академици. По-късно той бива поканенъ от професорите Фрункин (записано е погрешно вярното име е Фрумкин*, б.м., И.А.) и Дорфманъ от Москва и на 12 ХІІ 1935 г. с дипломатически паспортъ № 2148 е заминалъ през Русе за СССР и понастоящемъ е в Москва професор по теоретична химия съсъ заплата 1100 рубли на месецъ. По сведения щелъ да остане само една година. В България в политическия живот не е взималъ никакво участие. Има братовчедъ Иванъ Тодоровъ Странски, професоръ по агрономия….” В края на рапорта се споменава за „асистента на проф. Странски (физико-химика) – Ростиславъ Каишевъ, 29 годишен, син на запасния генералъ Каишевъ, който в края на 1934 г. е бил в СССР – Киевъ, искаралъ единъ семестъръ от 3 месеца по физика..”
Агент № 62 се е нуждаел от пет седмици работа, за да събере тези данни.
Информацията за Проф. Иван Н. Странски е от друг и по-специален интерес защото в СССР той е бил в сътрудничество и със съветските ядрени физици, а след 1939 г. отива да работи в Германия, където е член на екипа Германски учени работили Хитлеровата Уранова програма. Проф. Костов възстановява взаимната си информираност с Проф. Странски след 1940 г., при посещението с Принц Кирил и Багрянов в Германия, когато сам се включва със свои изследвания към този екип от изследователи.
По други данни извън тази полицейска информация съществуват факти по сътрудничество на Проф. Костов с Германските ядрени физици, а той е в близки отношения с Американския генетик Проф. Херман Мюлер, работил в СССР до 1937 г. и по-късно член на ядрената програма на САЩ, Лауреат на Нобелова награда за 1946 г.
В полицейските материали има няколко документа между Май и Юли 1941 г., когато пред Столичното полицейско комендантство, се иска на Проф. Костов и на неговия сътрудник агронома Панайот Маждраков при предстоящите им командировки из новоосвободените земи да имат като лично защитно оръжие пистолети, което им се отказва при специални резолюции на полицейски началници.
На 28 Ноември 1941 г. новият главен секретар на Министерството на Земеделието и държавните имоти Иван Георгиев запитва с поверително писмо „попада ли под ударите на чл. 20 от Закона за защита на държавата професор Дончо Костов…”?
Вероятно поради това запитване е изготвен подробен рапорт от Разузнавач № 3725 и датиран 22 ХІІ 1941 г. до началника на Отделение „А”в който за първи път се споменава през цялото полицейско наблюдение, че Проф. Костов е специализирал с Рокфелерова стипендия в САЩ и се съобщават факти за негови комунистически прояви с назначаване на лица с леви убеждения в подвластните му институти и в Министерството. Тук се посочва и за личната взаимна симпатия и сътрудничество с Министъра Иван Багрянов и за периода, когато проф.Костов е Главен секретар на Министерството на Земеделието между 1 ХІ 1940 г. и 9 ІІІ 1941 г., когато бива уволнен. Длъжността Главен секретар по него време е била еквивалентна на зам. Министър. Споменава се и за връзката му със завърналия се от СССР Инж. Михаил М. Герасимов (от Солун), неговата съпруга Стефанка и сестра и Райна, която е била назначена от Проф. Костов.
В друг рапорт след задача № 375 от 28 ХІ 1941 г. с ръчна индикация от 22 І 1942 г. вероятно изработен от агент № 870 се пояснява, че Проф. Костов в СССР е работил генетични изследвания и е сътрудничил с академика Н.И.Вавилов към института по растениевъдство. Тук се дават данни, че бащата на Райна Петрова Ковачева, - Петър Желязков Ковачев бил осъден на смърт чрез обесване за укриване на разбойници през 1925 г. е бил емиграрал в СССР, но се върнал на 18 ІХ 1940 г. в България. И още, че съпругата на Проф. Костов е била комуниска и често ходейки до Руската легация давала там сведения.” Този рапорт е бил изработен от началника на Отделение „Г”.
Друг документ със сведения за Професор Дончо Костов – л.100 е с индикация за предназначение и от интерес на О-2 № 54 с дата 20 Май 1942 г. тук се съобщава, че той по убеждения е болшевик /комунист/, но има навика и качеството да се приспособява. Той от дълги години е бил близък приятел на бившия министър на земеделието Багрянов. .. в обществото Костов е известен като левичар и привърженик на западните демокрации. В работата си е бил много опитен и способен. 0 – 2”.
Документ лист номериран 104 е с неясна насоченост, не е посочено за къде е предназначен и не е датиран и няма автор. Поради данните в него мога да определя, че най-вероятно е от много късния период – около 1943 г., или ранен месец на 1944 г. В този документ са налице грешни данни – съобщава се, че е завършил в Лайпциг, което не е вярно. Характеризират се конфликтите му с провалите на няколко конкурси организирани от професорството на Софийския университет, което се сочи за главна причина да пътува за СССР през 1932 г. Посочва се, че Костов, като комунист е имал много близък идеен сподвижник – народният представител Първан Марков. Тук се посочва и съвместната инициатива заедно с Багрянов при елиминиране на Академични среди от София при учредяването и функционирането на Българо-Немски земеделски изпитателен институт. За който са били осигурени и специални кредити.
Тук се прави особена уговорка за „Проф Костовъ е въвъ връзка съсъ Съветите и за да бъде така лансиранъ у насъ изглежда е по волята или на съветите или има некакви Български висши държавни съображения. – Тук се заключава съвсем отделно:
„Той е или съветеки или германски агентъ”.
Заключава се, като обобщение – „Сам е крайно способен и деятелен, но винаги предпочита политическата градация, като по-лесна и бърза. Въпреки способностите си въ науката, много не се задълбочава.” - Има се предвид за политиката.
Последният документ л. 108 е най-старият в цялото досие датиран е на 30 Август 1933 г. Той освидетелствува, че Д-р. Дончо Костов се е завръщал през Варна от Съветска Русия, като е притежавал паспорт № 013884/ 661 сведението е било за да послужи към Дирекцията на Полицията – Отделение Държавна сигурностъ.
Задържано е от полицията едно писмо с датировка 6 Август 1938 г. изпратено до братът Георги от Кисловодск. Два момента са от интерес,- единият следва да е причината за задържането на писмото. Тук се споменава, че „съ електрическата железница се пътува само 30 минути” до Есентуки.
През 1938 г. Българският символ на прогреса се свързва с „работата” по героизма на царя, като машинист на локомотив, което по него време е парната тяга произвеждана от горене на кюмур. - Сравнението, което би иронизирало локомотивния пример на царя при споменаването на електрическа влакова технология работеща в планините на Кавказ следва да е причината за приложената цензура със задържането на това писмо. През 1938 г. електрическа железница е фрапираща новост и тя би имала политически убеждаващ пропаганден ефект.
Вторият момент от интерес за Проф. Костов, е, че тук той се запознава с Полковник Сергей Бирюзов, в архива на Костов се намират фотографии на госпожите Бирюзова и Костова съответно заедно с техните съпрузи. Освен това Кисловодск е с термални водни извори с температура на водата около 17⁰ С. Но през този период вече се работи по екстрахирането на радиоактивното съдържание на състава на топлата вода и околоните земни пластове – в които се съдържа уран. Остава неясно въобще от цялото поведение и изследователски интереси около Костов как той е движил своите интереси и към тези проблеми, които имат рефлекция и резултатности и към генетиката и мутационния радиационен процес, като по тази материя той има публкации в Германия и даже в Индия.
 
В полицейското досие е окомплектуван и част от периода на активности на учения след 9 Септември 1944 г. На 28 Декемврий 1944 г. когато делегация е изпратена от Министъра на пропагандата до Белград – „съ целъ да отнесе продукти на бедствуващите югославски учени, писатели и журналисти” начело е Проф. Костов и състав Дора Габе – н-къ отделение „Културни връзки с чужбина”, Никола Фурнаджиевъ, Димитъръ Далевъ, Стойне Кръстевъ, Ана проф. Костова и Лела Шанцеръ, Самарянка от Червения кръстъ. Делегацията е пътувала само с открити листове и без задгранични паспорти. За Проф. Костов е документиран и самия „Открит лист”.
Последният документ представляващ интерес е от Агент № 108 от Първа група при Отделение „В”. Това е подробен доклад датиран на 16 Януари 1946 г. за състоянието на Българо-Съветското Дружество, чийто председател продължава да е Проф.Костов. Това дружество има ръководство от 22 члена и обединява 140 клона из провинцията при 30,000 члена. За Проф. Костов в този документ се споменава, че в миналото не е принадлежал към никоя партия, но е бил съмишленик на РП и след 9 Септ. Става неин член. Споменава се, че Държавна Сигурност притежава и „фонетично досие в картотеката на ДС”, което значи, че са правени записи на грамофонна пластина при подслушвани телефонни разговори водени от професора със Съветската легация.
Накрая мога да завърша с положително заключение, че полицията е извършила една доста подробна и вярна характеристика за крупната фигура на един голям учен Българин с крупен Европейски и Световен профил. Малкото на брой погрешна информация е неминуема поради „шпионският” модел на формирането и. Тя е набирана и от лица, които не са познавали точно фактите и събитията. Присъща и е една доза произволност.
Но най интересен е съболезнователният адрес на Дж.А Кайтон – Британско Представителство в България по повод смъртта на Проф. Костов датиран 17 Август 1949 г. „Уважаема Г-жа Костова, ... аз ще изразя пред вас от името на Британския консул, г-н. Клот, и от мое име нашите искрени съболезнования. ...и аз съм сигурен, че тази загуба за земеделската наука и вашата страна ще бъде много дълбоко осезаема”.
Тази загуба, дори днес е резултатна, поради факта, че в Българската научна традиция не се появиха персоналности от модела на Академик Дончо Костов. В това отношение оценката на Г-н. Кайтон остава и днес особено валидна и стойностна.
Генетикът Костов стана жертва на скандалът в науката назоваван – „скандалът Лисенко”, който представлява друг специален интерес. Документацията на полицията, или милицията през 1948-1949 г. не е архивирала този скандал. Той би бил друга изследователска задача с политически профил за провалите в Българската наука.
Накрая искам да изразя специална благодарност на Министъра на Вътрешните работи Г-н. Румен Петков и на апарата на Архива на МВР за щедро оказаното сътрудничество при работата ми в този архив. В миналото имах помоща на другарката Михлюзова, а сега на Г-жа. Калчева. Също имах и сътрудничеството в миналото на Зам. Министъра на МВР Генерал Григор Шопов. А младият Григор Шопов е бил един от сътрудниците на Проф. Костов преди 9 Септември 1944 г., което полицията не е могла да регистрира. Тази страна познавам от разговорите ми с Генерала през 1987 г.
Още много нива на изводи могат да се направят по обилната документация на това досие, но изложеното тук представлява основата на една задълбочена документирана панорама на този Български крупен интелект. Аз нямам основание да атакувам или критикувам работата на цялата агентура от сътрудници на полицията, които в края на краищата са извършвали и патриотична дейност с осезаеми исторически стойности.
 
* Александър Наумович Фрумкин – Съветски физико-химик 1895-†1976 – корекцията дължа на Акад. Александър Петров,– името на този съветски учен не е включено в „Биографичната енциклопедия – Физици” – Автор Ю.А.Храмов – НИ София 1980 г. – превод от Руски Доротея Ангелова.
 
Tel: 089-673-6807 8 Август 2006 г.
Искрен Азманов
iazmanov@excite.com
 
 
Дончо Костов умира през [[1949]] година в [[София]].
Анонимен потребител