Разлика между версии на „Методи Андонов“

Методи Андонов (редактиране)

Версия от 17:23, 25 август 2009

4366 байта изтрити ,  преди 11 години
м
Премахнати редакции на 85.255.175.14 (б.), към версия на Ilikeliljon
м (Премахнати редакции на 85.255.175.14 (б.), към версия на Ilikeliljon)
{{Биография инфо
| име=Методи Андонов
| портрет=dot.png
| описание=български режисьор
| наставка=
}}
 
'''Методи Андонов''' е [[България|български]] [[театър|театрален]] и [[кино|филмов]] [[режисьор]]. ДатаПрез на[[1955]] ражданезавършва -[[ВИТИЗ]] 16.03.1932.„Кръстьо Сарафов“ със специалност [[театрална режисура]].
Място на раждане - Калище, България.
 
Методи Андонов е роден на 16.03.1932 г. в Калище, Пернишко. Завършва театрална режисура във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1955. Работил е като режисьор в Бургаския театър, където е бил и директор. Безспорни са обаче заслугите му за най-добрите години на Сатиричния театър, в който започва работа през 1959 година.
 
Именно Методи Андонов завежда на театралната сцена големия ни автор Йордан Радичковq „тъй както едно дете се хваща за ръка и се въвежда в църквата, за да му бъдат показани нейните тайни, нейните светци, както и рая и ада й” , по думите на самия писател. Андонов поставя първата му пиеса, „Суматоха”: „Мисля, че точната или по-вярна дума е „свещенодействаха”, а не работеха, защото тези актьори, възпламенявани и водени от Методи Андонов, наистина свещенодействаха”, добавя Радичков.
 
На комедийната ни сцена режисьорът е поставял „Предложение. Сватба. Юбилей” от Антон Павлович Чехов, „Чичовци”, „Михаил Мишкоед”, „Смъртта на Тарелкин”, „Ревизор”, „Мистерия Буф”, „Старчето и стрелата” и много други. През 1967 г. получава званието заслужил артист. Става и преподавател по режисура във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов".
 
През 1968 с първия си игрален филм „Бялата стая” Методи Андонов печели голямата награда „Златна роза” във Варна и първа награда на кинофестивала в Делхи. „Бялата стая” е пронизано от тъга повествование за несправедливостите на живота и това, което не сме успели да свършим. Героят (Апостол Карамитев в една от най-силните си роли) умира в този момент, когато трудът на живота му, книгата, най-накрая получава разрешение за публикация. През 1971 и 1973 Андонов екранизира две произведения на Богомил Райнов – „Няма нищо по-хубаво от лошото време” и „Голямата скука”.
 
Междувременно заснема и филма, с който завинаги ще остане в златния фонд не само на българското, но и на европейското кино - „Козият рог” (1971), с Катя Паскалева и Антон Горчев. Андонов превръща разказа на Николай Хайтов в епична драма. Действието се развива по време на турското робство и е едно от най-ярките свидетелства, че в началото на 70-те години българското кино вече е достигнало високо професионално ниво. Филмът печели награди от кинофестивалите във Варна, Карлови Вари, Чикаго и Сантарен (Португалия).
 
Методи Андонов умира внезапно на 12.04.1974 г.
 
На фестивала в Карлови Вари преди 34 години Методи Андонов получи наградата на критиката за „Козият рог”, който и до днес се смята за най-добрия български игрален филм на всички времена.
==Филмография==
* ''[[Бялата стая]]'' ([[1968]])
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Специални:MobileDiff/2604460“.