Дончо Щипянчето: Разлика между версии

Андон Стоянов е роден през 1867 година в [[щип]]ското село [[Ерджелия]], тогава в Османската империя. Живее в Щип от седем годишна възраст. Учи шест години в българското училище, след това работи като кожухар по селата. Активист е и на българското читалище „Деятелност“ в града. Около 1888 година се жени за Катерина (1863-1958), дъщеря на щипския делегат при учредяването на [[Българска Екзархия|Българската екзархияЕкзархия]] в 1872 икономИконом поп АпостолАпостолов, с която имат 6 деца. След убийството на баща му Стоян, наречен Тоше, от мюсюлмани, около същата 1888 година, продължава занаята му на кираджия, създавайки си широки познанства , послужили му в революционната дейност.

Включва се сред първите в дейността на щипския комитет на ВМОРО като доверен куриер на [[Гоце Делчев]], препоръчан му от неговия съратник [[Тодор Станков]] от [[Прилеп (град)|Прилеп]]. През април 1896 година в [[Битоля]] Андон Стоянов е заловен от турските власти, пренасяйки бомби, револвери и муниции. Подложен е на най-жестоки изтезания в продължение на месеци, но не издава никого. Осъден е на 101 години затвор в пранги, намален по-късно на 15 години. В затвора е подкрепян от [[Йордан Гавазов, заедно с когото]] и Стоян Лазов, с които извършват покушението над сърбоманина [[Мицко Кръстев]],. кактоПомощ иим отоказва и Лимончев, секретар на българското търговско агентство в Битоля. Амнистиран е като българин заедно с други затворници по поводвреме на [[Гръцко-турска война (1897)|Гръцко-турската война]] в края на 1897 и се завръща в Щип. Търсен отново от властите, след няколко седмици се прехвърля през границата в [[Кюстендил]], последван след няколко месеца от цялото си семейство . Десетина години живеят в къщата на баба Дона Ковачева, базата на Гоце Делчев, където се раждат и 4 от децата му. Доне Стоянов е активен във ВМРО до началото на 1922 година, когато здравето му се влошава окончателно. Умира на 15 април 1931 година в Кюстендил.