Васил Попов (писател): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 17:
Първият роман на Васил Попов “Времето на героя” (1968) е посрещнат с неразбиране от критиката заради “модернистичните увлечения”, “скептицизма” и ироничните си интонации. Романът представя съдбата на интелектуалеца в кризисен за социалния и културния живот момент.
Тенденциите към потискане на сюжетния ред и лиризация на прозата (присъщи на новаторските творби на 60-те) изпъкват в сб. “Това красиво човечество” (1971) – наситени с метафоризъм текстове, в които конкретната ситуация възхожда към измеренията на съзнанието. През 1977 г. В. Попов публикува романа си “Низината”, който може да се интерпретира като “дискретно пародиране” на “производствения роман” от 50-те години.
В. Попов създава и множество публицистично – есеистични текстове, които свидетелстват за активно отстоявана позиция (“Слова”, 1978). Проявява се в сферата на литературната критика с рецензии и статии; автор на предговори към произведения на Дж. Кери, Мопасан, Дж. Хелър, Г. Маркес и др. Създава пиесите “Легенда” (1965), “Кактусът” (1970) и “Селски притчи” (1975); сценариите за игралните филми “Свобода и смърт” (1968), “Вечни времена” (1974), “Жив автобус” (1979). Превежда Д. Селинджър, О. Х. Кардосо, Мопасан и др. Произведенията му са публикувани на азерб., англ., исп., нем., пол., рус., укр., унг., фр., чеш. езици. Псевдоними: Васил Поляк, Васил Поляков, Васил Стефанов.
| |||