Какао: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 5:
[[Картинка:YaxchilanDivineSerpent.jpg|thumb|Божеството Куатцекоатл, Картина от [[Yaxchilán|Yaxchilan]]]]
Историята на отглеждането на какаото започва в Средна Америка. [[Ацтеки|Ацтеките]] познавали растението от 14-ти век, когато то било свещено за тях. Тогава се гледало на него като подарък от бог [[Куатцекоатл]] и било много ценено. Зърната получени от неговия плод били ползвани не само за обредни пожертвования, а и за платежно средство. Какаовите зърна били ползвани за направата на едно леко люто питие с много подправки, което нямало много общо с вкусът на днешното какао. Името на питието било произлязло от богът ''Xocóatl''. Питието било приготвяно от вода, какао, [[царевица]], [[ванилия]] и лют [[черен пипер]]. Когато испанските "[[конквистадор]]и" 1519 превзели Мексико и подчинили ацтеките, те открили много бързо ''кафявото злато''. В съкровищните камери на [[Монтесума II]], последния ацтекски цар, испанците намерили 25 хиляди стотници какао. Като се има предвид, че по онова време един роб струвал около 100 какаови зърна, това било огромно съкровище.
 
Какао
/Theobroma cacao/
 
• Какаовите плодове служат за храна на населението в Бразилия от много векове. Ацтеките употребявали тези плодове за приготвяне на питие, което наричали шоколатъл.
 
• Продуктите на какаото са пренесени в Европа през XVI в. от испанците.
 
• Какаото на прах като подправка и храна представлява преработените плодове на какаовото дърво от сем.Стеркулиеви. То е вечнозелено, високо до 8 м. Среща се диворастящо в Централна и Южна Америка. Култивира се главно в Америка и Африка.
 
• За да се получи какао на прах, едрите плодове се подлагат на ферментация, след което се отделят семената. Последните съдържат 3% фосфати, 5% гуми и нишесте, 50% липиди (глицериди на палмитиновата, стеариновата и олеиновата киселина), стероли (витамин В), 8—10 % протеини, до 10% катехини, 1—2% алкало¬иди, антоциани и др. След ферментацията семената се преработват фабрично, като се отстранява семенната обвивка, в която алкалоидът теобромин е 1%. Останалата част представлява семенното ядро, което се смила, за да се получи паста; от нея по-нататък се произвеждат шоколади, бонбони, какаово масло и суров какаов прах. Тъй като този суров какаов прах е неразтворим във вода, той се подлага на обработване с натриев хидрокарбонат, след което се добива какаов прах, означен като "екстра". При третиране на суровия прах с амониев карбонат се получава прах с по-ниско качество — "златен".
 
• Прахът от какаото е кафяв, със специфичен приятен аромат и горчив вкус. Доброкачественият какаов прах трябва да образува суспензия, която в продължение на 2 минути и не бива да се утаява.
 
• Какаото на прах се пази в добре затворени съдове от стъкло или порцелан. Не е за препоръчване съхранението му в пластмасови съдове, тъй като етеричното масло лесно се изпарява. Съхранява се при температура 20°С.
 
• На пазара се срещат няколко вида какао на прах, смесено с различни видове брашна (напр. соево, жълъдово и др.). От тях с оглед на хранителната им стойност за препоръчване е соево-какаовата смес (40% натурален какаов прах и 60% соево брашно).
 
• Благодарение на теостеролите, които се съдържат в какаото на прах и които в организма могат да се превърнат във витамин О, то е полезна храна за деца и болни. В него се намира голямо количество калциев оксалат, който дразни паренхима на бъбреците; не трябва да се употребява при бъбречни заболявания. Приемат се 2—4 чаени лъжички на ден, 2—3 пъти седмично.
 
== Препратки в мрежата за '''какао''' ==