|
Петък, 2007, Ноември 30
Христо КРАСИН
Дълго се колебах дали да разкажа тази история. Не че се притеснявам от младостта си - бил съм повече импулсивен и вероятно недостатъчно разсъдлив - “грехове” на всеки възмъжаващ млад човек. Но в годините на демократичните промени започнах да усещам, че около въпроса за “гроба на Енихан баба” се създават предпоставки за една огромна историческа заблуда. А знае се, че една неизказана истина в историята поражда една изказана лъжа! Като тази за онзи гроб на някой си “баба” на връх Свобода в Родопите…
Археологията ми беше младежко увлечение, но историята си остана трайна в интересите ми. В годините 1973-1976 залитнах и по иманярството. С приятели от селата Баните и Оряховец, Банска община, Смолян-ски окръг, използвахме всяко свободно време, за да кръстосваме Родопите и страната. Търсехме съкровищата на Вълчан войвода, поп Мартин, Стоян алтън. Дирехме още бай Добревата воденица, седемте римски маари /съкровищници/, в които ромеите съхранявали златото, добито из Родопските планини.Проучвахме и разкопавахме най-различни нишани /белези или знаци/, издълбани върху различни скални масиви. Преди да се хванем за кирките и лопатите, опитвахме се да отгатнем значението им. Това бяха знаци на кокошки с различен брой пилета, войници с пушки, войнишки канчета с лъжици и без лъжици, човешки и животински стъпки, разпънати и навити змии и всичко това старателно издълбано върху отделни скални отломки или масивни скалисти зъбери.
Тартор ни беше известният в онова време в региона бай Ради, около седемдесетгодишен, възсух и пъргав за годините си родопчанин.За него се говореше, че е изкарал злато край село Рупча, Смолянско. На всичко отгоре бе по-строил и две огромни къщи, които сякаш потвърждаваха махленските коментари и клюки.Изглежда бай Ради отдавна бе хвърлил око на този така наречен гроб на Енихан край село Давидково, Банска община. Теоретично, нямаше никакви данни, че това е гроб, а пространствената ориентация на камъка беше повече от странна с оглед мюсюлманските канони.Имаше старо предание сред местното население, че Енихан е донесъл ВЯРАТА в планината, а мисионер, който разпространява религия, едва ли ще сее и злато! Друго предание, възникнало много по-късно и много по-слабо популярно, е, че Енихан е дошъл откъм Босфора, наложил е с огън и меч исляма и е турцизирал местното население. Както ще стане ясно по-надолу, истина е, че историческа личност Енихан е съществувала, но тя никога не е имала нищо общо с поробването на Родопите и опитите за помохамеданчване на местното население.
В спор с бай Ради споделих, че едва ли под този камък може да се от-крие съкровище. Ала старият иманяр възрази съвсем по Радичковски, че нищо не пречело да проверим. Така една привечер се озовахме в хижата под върха, почерпихме се, хапнахме и се уговорихме преди зазоряване да сме горе на върха и да започнем “работа”.Камъкът беше син гнайс и наистина приличаше на надгробен символ, каквито бях виждал из гробищата на кърджалийския район. Най-напред започнахме да копаем траншея с ориентация север-юг, въпреки че камъкът имаше ориентация изток-запад. Всъщност това най-много ме озадачи и дори стана предмет на спор между мен и бай Ради.
Плочата беше груба, широка около четиридесет сантиметра и незнайно колко висока, броено от най-ниската ѝ част. Да копаем в обратната ѝ ориентация ми се струваше съвсем нелогично.Въпреки това плюхме си на ръцете…докато ударихме на местна твърда скала.Нямаше злато, нямаше кости, нямаше никакъв гробищен градеж или каквото и да е било, което да говори за някакъв ритуал.Бай Ради, безмълвен, плувнал в пот, приседна на земята и се загледа на изток, там, откъдето всеки момент щеше да изгрее слънцето. Юнският ден обещаваше да е горещ и безоблачен, а това значеше, че при самия изгрев, някъде в южна посока, трябваше да видим и Бяло море!
Когато започнахме да копаем втората траншея с посока изток-запад, надеждите ни се възвърнаха. На малка дълбочина започнаха да излизат отломки от керамични съдове.Пресявахме пръстта през пръсти преди да я изхвърлим, а с инструментите забравихме нежно, почти като научни работници. Но колкото и “нежни” да бяхме, не след дълго стигнахме до местната скала, тоест, отново ударихме на камък. Накрая бутнахме и плочата - да не би пък под нея да е останало “нещо”, но и там бе твърдо и пусто.По всичко личеше, че тази каменна плоча не обозначаваше гроб. По всяка вероятност тя бе някакъв белег, някакъв знак, но в никакъв случай и надгробен камък. Под нея не беше копано, не се откриха трупни остатъци, нямаше и следи от гробищен градеж и каквито и да е било белези от някакъв по-гребален култ. Доста по-късно показах намерените керамични отломки на известния и покоен вече археолог Иван Балкански в Кърджали.
При поредна среща той ми отговори, че става дума за фрагменти от култови съдове, датиращи се към пети - първи век преди новата ера. Време, в което не е бил роден нито Христос, камо ли пък Мохамед…Бай Ради бе толкова ядосан, че дори не пожела да изправим отново каменната плоча.Слънцето изгря и в кристално синята шир, сякаш съвсем в края на мирозданието, видяхме във формата на сърп една тясна сива ивица, по която подскачаха огнените отблясъци на утринното светило.Тази златееща ивица бе Бяло море! По повод на видяното и захласа, в който бяхме изпаднали, бе и въздишката на бай Ради, когато потегляхме надолу: “А бе, не найдохме нищо, ама поне видехме Белоно море!…Все сме на кяр!”В следващите няколко седмици и месеци в иманярските среди се заговори, че гробът на Енихан бил “изпразнен”.
Разказваха се какви ли не легенди за злато и ценности, които били намерени в него. Дори се чу и вариант, че не кой да е, а специални хора от София го били разкопали, защото държавата имала нужда от пари…Ние с бай Ради само ахкахме и “съжалявахме”, че не сме ги изпреварили…Няколко години по-късно, когато романтиката започна да ме напуска и се убедих, че скиторенето след иманярските легенди е безсмислено, седнах и написах една малка студия, озаглавена “Иманярството”. Тя бе публикувана в няколко броя на списание “Родопи”, оглавявано тогава от Николай Хайтов. Хонорарът, който ми бе изплатен, бе всъщност единственият ми приход от тези мои занимания…При една от поредните ни срещи бай Ради ми каза, че хората в село Давидково отново били изправили плочата. По произход Ради е българин мюсюлманин, но не беше вярващ.
С него неведнъж сме коментирали легендите за Енихан и местните поверия.В турската именна система такова име няма. Няма и никакви исторически данни в българ-ските или турските държавни архиви за някакъв водач, който да е предвождал турските войски при първата или втората вълна на инвазия през Родопите към българската столица.Но едно от местните поверия е, че Енихан е дошъл не с войска, а с ВЯРА! За коя и каква вяра става дума?И до днес възрастните мюсюлмани в Родопите употребяват възклицанието “Танръм!”. То в християнски вариант буквално значи “Господи”! За преобладаващата част от мюсюлманите “танръм” и “аллах” е с едно и също съдържание.
И в Смолянска, и в Кърджалийска, и в Хасковска област “танръ” и “аллах” имат едно и също значение, тоест “господ”. Откъде идва този Господ, наричан от старите мюсюлмани “танръ”?Казахме, че Енихан не съществува в турската именна система като лично име или някакво обозначаване на човек с определена позиция в дадено общество или време. Но “хан” от “кан” са водачи на старите българи. Ханове са всички водачи на прабългарите, които напускат планината Тдзян Дзян! В наименованието Ени хан само първата част има ирански произход и това е “йени”, което значи “нов”. И това е турцизираният вариант, докато в иранския език значи като “ени”, което значи “най-нов” или “последен”. В самия турски език “ени” навлиза чрез Бат Баяновите българи, които прехвърлят Кавказките планини и заселват Анадола с множество български ханства.Така че съчетанието ЕНИ и ХАН буквално следва да се преведе като “новия водач”, “най-новия водач” или “последния водач”!
Или в крайна сметка наименованието не е лично име, а обозначава обществената позиция или положение на съответната личност.А какво е личното име на ЕНИХАН, за жалост все още не сме установили.Прабългарите напускат Китайските планини с езическия бог Тангра. Тоест “танръ” е по-старият бог на населението на значителна част от Балканския полуостров. Впрочем, то не прави разлика между стар и нов бог, за него “танръм” и “аллахъм” са разнозначни. Защото под натиска на ятагана то приема исляма, променя част от бита си, от обичаите си и самосъзнанието си, но не е забравило името на стария си бог “танръ”!Кой тогава е Енихан или “новият”, “най-новият” или “последният” водач, предводител?
Както казахме, няма никакви следи, в които и да е било архиви за военноначалник от турски, османски, карамански, лазски, селджушки произход, от която амалгама се формира турската народност едва към 17 век. Очевидно по-вярна е старата легенда, че Енихан е донесъл ВЯРАТА, тоестс него е дошъл бог Тангра, което като време е с векове по-рано от времето на нахлуването на османските турци на Балканския полуостров. Той е един от проповедниците на тангрианството по българските земи, който се е заселил в подножието на връх Свобода.Вероятното датиране на неговата поява е царуването на Симе-он I, когато държавата се разпростира на три морета.Известно е, че покръстването по времето на Борис I не се приема единодушно от траки, прабългари и славяни. В близките столетия след 885 година държавата никак не е хомогенна във верско отношение. Богомилството и други ереси се ширят повсеместно, а прабългарите, въпреки че са преобладаващо управляващи, се молят на Христос, а си мислят все още за Тангра.
И до днес, както сами си знаем, българинът освен че е християнин, в различна степен си е и езичник!…Енихан е прабългарин, който след налагането на християнството от Борис се изкачва във високите планини на Родопите и продължава да изповядва тангринизма, религията на своите деди от планините Тзян Дзян. Той е “новият кан” за местните, “новият водач”, “новият месия”. Всяка сутрин при изгрев слънце се изкачва на върха, от който при ясно време се вижда Бяло море, и се отдава на своя бог.Така за определен период от време той се превръща в религиозен кумир, водач на родоп-ското население, което също нееднозначно е приемало налагането на християнството…
Така възниква и преданието, че той е дошъл с ВЯРАТА, а не с насилие. Всъщност той за това е и тачен, защото кой народ се по-кланя на насилници! Но след зверското помохамеданчване на планината легендата продължава да битува,а ислямът се стреми да обсеби красивите митове. Това е също форма на промиване на самосъзнанието. Което и на практика се случва в тази част от Родопите.Ислямът поразява злокачествено не само Родопите, но и голяма част от Балканския полуостров. Въпреки това споменът за бог Тангра продължава да битува…Както споменах, камъкът горе на върха бе разположен съвсем нетипично за мюсюлманския канон. Но съгласно възгледите на тангрианците, мястото бе съвсем чисто, близо до Бога /Тангра/, огледно чак до Бяло море, съвършено място за общуване с Твореца, когато сутрин той показва яркия си облик в далечината.
Камъкът не беше турски надгробен знак, а белег за подходящо място, от което поклониците на Тангра могат да общуват със своето божество!…Там, където пътят от село Давидково преваля към селата Манастир и Лъки, току в подножието на върха има извор с ледено студена вода, който сега е преустроен в чешма. В този район някога е имало малко поселище.От там рано преди изгрев богомолци са се отправяли нагоре към върха, водени от “новия хан”, “новия принц или крал на Танръ”, за да му се преклонят, когато покаже лицето си някъде от изток!…Добре би било смолянските историци и археолози да огледат внимателно релефа на терените около този студен извор. Там някъде ще открият основите на старо тангрианско поселище.
Това, което в момента е сторено на върха, аз бих нарекъл подмяна на историята. За на-правеното категорична вина има и българската историческа мисъл. Строителите на този уж култов храм, култов неясно към кого, наричат обекта “теке”! Текета строят “алианите”, които превъзнасят пророк Али, а не Мохамед. Алианството като секта в мюсюлманството е доста по-различно като бит и ритуали от тези на последователите на Мохамед. Но няма никакви исторически следи, белези или данни в Централните Родопи сред българите мохамедани някога да се е изповядвало алианството…На всичко отгоре самите алиани, населяващи Балканския полуостров, също почитат своя стар бог…”ТАНРЪ”Какво следва да се стори оттук нататък според мен!
Теренът под постройката и самата сграда следва да се одържавят. Прабългарите, през целия си път на разселване, от Волжка до Керамисийска България, през днешната ни родина на Балканите, през Кавказ и Анадола, където от векове съществуват български ханства, навсякъде са били сградос-троители и земеделци.Естествено е построеното на връх Свобода да се обяви за Пантеон на прабългарщината. Дедите ни са проповядвали тангрианство, а впоследствие и ислям и християнство. В този Пантеон следва да се поставят символите на тези три религии. Още по-естествено ще бъде да се подредят и статуи на водещи български ханове, чийто потомък очевидно е и Енихан.
Би могло още в Смолян да се учреди фондация “Прабългари”, оглавявана примерно от професор Божидар Димитров /който не-знайно защо все още не е академик/ или от професор Николай Овчаров - все изявени български историци-патриоти. Според наши изследователи по света живеят 47 милиона българи. Ако 30 милиона са работещи и внесат по 10 лева в тази фондация, пред-ставете си със събраните 300 милиона лева в какъв център на българщината би се превърнал връх Свобода и цялата планина от Хасково до Смолян и от Кърджали до Пловдив!…Така мястото за поклонение пред Тангра, прабългарския бог, избрано от Енихан, ще се превърне в култов център за българите, живеещи във всички Българии - от Волжка, Заддунавска и Керамисийска, от българите, населяващи Анадолските прабългарски ханства, и от всички, пръснати по света, за да разнасят сградостроителство и земеделие, тоест ЦИВИЛИЗАЦИЯ!
в Понеделник, Ноември 26, 2007
<!-- == Личности == -->
|
