Павел Наумов: Разлика между версии

 

Участник в [[Илинденското въстание]] от 1903 г. в района на Крушово. След въстанието се изтегля в България. До пролетта на 1904 г. живее в [[София]].

 

В края на м. Май 1904 г. влиза като четник в Крушовската чета на ВМОРО, под войводството на брат си Иван Наумов. С този чета за пръв път влиза в Македония и по-сетнешният велешки войвода Александър Андреев Чапата. Четата е активна в района си до края на годината, след което се завръщат в България.

 

През пролетта на 1905 г. Павел, отново с чета под ръководството на брат му, влиза в пределите на Османската империя. Този път в района на Велешко, със задача да противостоят на засилващото се сърбоманско движение. В четата са бъдещите войводи на ВМОРО - Тодор Оровчанов, Пано Арнаудов и др. Едно от най-значимите сражения, които води тази чета на Алабака, и в което участвува Павел Наумов, е това от м. Август 1905 г., край с. Крапа. С това сражение сборни чети на ВМОРО дават решителен отпор на нахлуващи в района сръбски пропагандни чети на Григор Соколов и войводата Тренко. В сражението са тежко ранени Павел Наумов и Стефан Аврамов. След като се закрепя здравословно, Павел Наумов е препратен в България, за доизлекуване.

 

През м. Август 1906 г. Павел отново е в Македония - този път с Леринската чета на войводата Кръстьо Льондев.

 

От м. Април до м. Август 1906 г. е четник при войводата Бончо Василев, в Костурската чета. В края на м. Август 1907 г. се провежда конгрес на Битолският революционен окръг на който той присъства. Конгресът определя за войвода на Кичевската районна чета да замине Павел Наумов.