Кибуц: Разлика между версии

[[Картинка:Kfar Masaryk 6699.JPG|дясно|мини|250п|Кибуцът Кфар Масарик]]

'''Кибуц''' (ивр. קִבּוּץ‎; първоначално קְבוּצָה, квуца — група) – селскостопанска комуна в Израел, с общо имущество и равенство в труда и потреблението.

Понастоящем съществуват около 270 такива селища, жителите на всяко едно от които не надхвърлят 1 700 души. В последните десетилетия броят на живеещите в кибуци намалява. При основаването на държавата Израел около 8 % от израелците са били членове на кибуци, днес броят им е около 3%.

Кибуцниците са хората, които всъщност са заченали съвременен Израел след първите емиграционни вълни от 20 в., предизвикани от [[ционизъм|ционизма]] и зова за завръщане към Обетованата земя и създаване на [[Национален дом за еврейския народ]] – първият кибуц е основан през 1909г.. След 1948г., когато е обявено създаването на държавата Израел, кибуците стават основните опорни точки за строеж и защита на новата държава.

Това са единствените общности в света, които всъщност са постигнали, поне за няколко десетилетия, комунизма с чистите му принципи, неопорочени от държавните структури и началства: всичко е общо и на всекиго според потребностите, от всеки според възможностите. Разликата е съществена от социализма познат в бившия съветски блок, тъй като кибуците са изградени на доброволен принцип.

Сега те все повече минават към получастна собственост, защото не се усеща необходимост да се продължава с предишния начин на живот, който е бил изцяло прагматично ориентиран към необходимостта една общност да оцелява заедно.

 

== История ==

Младежите, пристигнали в [[Ерец Израел]] с втората [[алия (репатриация на евреите)|алия]] (1904-1914), били въодушевени от идеята както за национално възраждане на еврейския народ в неговата историческа родина, така и от социалните идеи, съчетали в себе си идеите на европейския социализъм със социално-етическите идеали на библейските пророци. Осъществяването на тези стремежи (които по онова време се проповядвали от Ф. Опенхаймер, Н. Сиркин и др.) им се струвало просто и заради това, че в Палестина от периода на турското управление все още не било създадено общество, така че новото общество можело да се строи на основата на репатриантската идеология. Тази идеология изпитва силното влияние на възгледите на А. Гордън, който вижда в продуктивния селскостопански труд залог за възраждането на еврейския народ. Само че липсват земеделски участъци за осъществяването на тези идеи. Климатът е тежък, няма средства, турската администрация и съседите-араби са враждебно настроени, а чиновниците на барон Ротшилд са недоброжелателни. За да се преодолеят всички тези трудности трябва да се създаде един нов начин на живот, а за изпълнение на идеологическите задачи – коренно да се промени структурата на икономиката. Кибуцът, основан на принципа на колективното притежание на имуществото и средствата за производство, равенството в работа, потребление и социални услуги и отказа от наемен труд, е идеалният отговор на икономическите и политически трудности, а и на идеологическите потребности на заселниците, чиито главни изразители стават И. Трумпелдор и Маня Шохат. Първото селскостопанско селище на колективен принцип е кибуца Дегания, създадено през 1909г. Към края на Първата световна война в страната има вече 80 селскостопански комуни, във всяка от които по около 250-300 човека.

 

С установяването на [[Британски мандат в Палестина]] (1920) и началото на третата алия, кибуцното движение започва да се развива интензивно. Многото [[халюцим]], пристигащи от Русия и Полша, се включват в съществуващите и създават нови селскостопански и работнически комуни, най-голямата от които е Гдуд ха-авода. Наред с малките в началото на 20-те години на 20 в. са основани и големи комуни: Бет-Алфа, Гева (1921), Дегания-Бет (1920), Кириат Анавим, Тел-Йосеф (1921), Хефци-Ба (1922), Ейн-Харод, Ягур и др. През годините на британското управление в Ерец Израел броят на кибуците достига 176, а населението им по време на мандата е около 47 000 човека.

От 1948г. създаването на нови кибуци забавя ход. Основният човешки резерв за кибуците – членовете на халуцианските движения в Европа, е унищожен през Втората световна война. Вълната от [[репатриант]]и, заляла Израел през 1948г. е съставена основно от азиатски и африкански евреи и европейски евреи, оцелели след [[Холокост]]а, които не желаят да живеят в комуни, а предпочитат [[мошав]]ите.

И все пак, броят на кибуците продължава да расте благодарение на младежката алия от Европа и Америка, а също и израелската младеж. Според израелските статистики, през 1983г. има вече 267 кибуца, в които живеят около 116 хиляди човека – 67 хил. трудоспособни членове и 47 хил. деца и старци. Към тогавашния момент това са около 3% от еврейското население на Израел.

Многобройните кибуци из цялата страна преди и след създаването на държавата Израел изиграват важна роля при решаването на една от главните задачи на ционизма – създаването на класа от еврейски земеделци, които да осигуряват на еврейското население необходимите селскостопански продукти. За относително кратък период от време новите заселници, само част от които се обучават в специални ферми (хавот хахшара), организирани още в чужбина, създават в Израел високопродуктивно селско стопанство, което не отстъпва на това в развитите страни с многовековни традиции.

Тези селища се създават с крайно скромните средства на [[Световната ционистка организация]]. През първите години заселниците трябва да живеят в палатки или бараки и да се хранят оскъдно. Тежките условия на живот се допълват от болестите, най-вече [[малария]]та. На много места има опасност от въоръжени нападения на [[араби]]. Сплотеността в кибуците, целеустремеността на техните членове, планирането на дейността им помагат за преодоляването на тези трудности.

Когато вследствие на арабските бунтове (1936-39) и наложените от британската администрация ограничения в закупуването на земя се налага за кратко време да се създадат много селища в райони, в които дотогава не е имало еврейско население, кибуцното движение е най-активно при строенето на пунктове от типа хома у мигдал (стена и кула). Между 1936-47г. са създадени 118 селища, способни да се защитават сами.

Всички възрастни членове на кибуците са на въоръжение в отрядите на [[Хагана]] от самото й възникване. Кибуците служат за нейни бази, а също и убежища за нелегални репатрианти. Части на [[Палмах]] са разквартировани в кибуците, където се тренират и работят като охрана, както и помагат в селскостопанската работа. След обявяването на държавата Израел по границите и стратегическите пунктове са създадени кибуци, които стават предни постове за отбраната на страната и препятствие за проникващи терористи. Голям брой кибуцни членове са в командния състав на [[Армията за защита на Израел]].

 

[[Категория:Икономика на Израел]]

[[Категория:История на Израел]]

 

[[af:Kibboets]]