Ботево (област Враца): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Mavigi (беседа | приноси)
Mavigi (беседа | приноси)
Ред 60:
 
=== Стопанско, икономическо и културно развитие в началото на ХХ-ти век ===
Интересни сведения за развитието на селото в началото на века четем издадения през 1904 година „Пътеводител на Оряховска околия”: На река Бързина има три воденици на Д. Гачев, Я. Пенчев и В. Христов. …Климатът е мек и повечето сух. Района на селото е горист и поле. Пасище има около 1000 декара. Селото има 76 къщи и всички са надземни. То е под план. Население има 370 души, от които 190 мъже и 180 жени. От тях само 120 мъже и жени са грамотни. Селяните се занимават главно със земеделие и скотовъдство. Те са трудолюбиви, възприемчиви и преобладава в тех сангвинистическият темперамент. Чистотата изобщо е удовлетворителна. Водата за пиене е кладенчова и достатъчна.В по-късни години кооперацията построява водопровод. По хората върлува пролет и лете гърлобол и треска, а по добитъка, особено летно време, шап и др.
 
Не е известно да е имало лекар в селото, ходели са в близките градчета при заболяване. Дългогодишна "баба" (акушерка) е била баба Рада, съпруга на учителя Нино Гачев, в чиито силни и добри ръце са проплакали почти всички ботевчани.
 
Мъжката носия е потури, а женската сукман и вълненик.
Ред 68:
Главна храна на селяните е царевицата. Почвата е черноземна и се произвежда царевица, жито, ечемик, овес и просо. Земята се обработва с плугове и се употребяват следните машини: веячки, дърмон, браздачка и пр. При обработването на земята селяните си служат с волове и биволи. От това село излиза най-добро сирене, вълна и коноп. Селото притежава: 4000 декара ниви, 500 декара ливади и 1500 гора…
 
Селяните се занимават със скотовъдство и от части с птицевъдство. Развъждат: овце, кози, коне, говеда, свине, кокошки, гъски и патици. Износ има само на яйца и патици. От това село изкарват за продан добър шаек. Гледат се и буби за производство на коприна. Селяните ходят на пазар в гр. Оряхово, гдето и закарват за продан храните си, защото е по-близо и пътят е по-добър.
 
Занаятчии: А. Тодоров и Ст. Николов – керемедчии. Първият от тях се занимава още с дрехарство.