29 719
редакции
м (Робот Промяна: cs:Ludvík II. Bourbon-Condé) |
|||
}}
'''Луи II дьо Бурбон, принц
Луи II дьо Конде е представител на рода Конде, който произлиза от кралския род на [[Бурбони|Бурбоните]]. Той е втори братовчед на [[Луи XIII]] и син на '''''Анри II дьо Конде'''''. До 1646 г. носи титлата херцог
От 1643 до 1646 г. Конде воюва срещу [[Бавария]], заедно с маршал [[Тюрен]], като ролята му се заключава в това да му води подкрепления и да осигурява комуникациите му. Освен това след завладяването на Рейнланд той остава там, за да го контролира и се отнася с местното население крайто толерантно, с което учудва и приятно впечатлява съвременниците си. Отново се връща в Нидерландия, където за два месеца успява да превземе важната крепост [[Дюнкерк]] (1646) и да постави под въпрос испанското присъствие в областта. Известен, авторитетен и надменен, след този успех Конде става опасен за правителството, оглавявано от кардинал [[Мазарини]], фаворит на регентката майка на [[Луи XIV]]
[[Картинка:Grand-conde.jpg|thumb|250px|ляво|Портрет на Конде от Давид Тениер Млади]]
Началото на Фрондата е поставено, когато в Париж започват бунтове срещу претенциите за разширяване на кралската власт, оглавени от [[Парижки парламент|Парламента]]. Кралското семейство и Мазарини напускат столицата. Много благородници се присъединяват към въстанието с цел да възстановат отнетите им от [[Ришельо]] свободи - между тях и по-малкият брат на Конде. Отчасти поради враждебното си отношение към него засега принцът решава да остане лоялен на кралското семейство и обсажда Париж, като принуждава Парламента да се предаде и да възстанови властта на Мазарини. Кардиналът обаче пренебрегва заслугите му и възмутеният Конде влиза в таен съюз с доскорошните си врагове. През януари 1650 г. той е разкрит и арестуван от [[Мазарини]]. Последвалата амнистия слага край на затворничеството му (1651) и той вдига бунт срещу краля и неговия министър. Кралското семейство отново бяга, а този път Конде е най-видният сред въстаниците. Той сключва съюз с Испания, но в битката срещу Тюрен пред стените на Париж едва не е заловен и се спасява само защото гражданите неочаквано отварят зад гърба му градските порти. През 1652 г. Конде е принуден да избяга при испанците и те с готовност го назначават за техен генерал, така че в продължение на 7 години Конде се бие срещу своята родина (съгласно неговото обяснение - срещу Мазарини). Истината е, че той не е блестящ на испанска служба и по време на битката при [[Валансиен]] през 1656 г. испанците има защо да го подозират в нелоялност, както и в прочутата [[Битка при дюните]] (1658), където командва испанската армия. С това негово поражение Испания окончателно губи войната. Договорът от Пиренеите (виж [[Пиренейски договор]]) предвижда той да се върне във Франция при пълно гарантиране на имотите и свободата му (1659).
Въпреки тази клауза, пълното опрощение, което Конде получава от [[Луи XIV]] остава странно. Също така странно е, че в следващите войни Конде и Тюрен отново воюват като приятери и колеги, както по-рано. В началото на [[Холандска война|Холандската война]] през 1672 г. Конде командва френската армия при прочутото "пресичане на [[Рейн]]", което влиза в тогавашните военни учебници като блестяща операция. На 12 юни същата година е ранен край [[Арнхем]] и временно напуска войната. През 1674 г. отново е начело на армиите в Нидерландия, като печели трудната, но важна победа при [[Сенефе]] на 11 август. В тази битка, страдащ от подагра, той едва не е убит, изгубвайки три коня под себе си - храброст, която респектира враговете му. През август 1675 г., след смъртта на Тюрен, Конде е изпратен да го замести в [[Елзас]], където умело проваля плановете на имперската армия да мине през реката и да напредне към Париж. Това е последната му кампания, тъй като болестта го принуждава да се върне в имението си. Умира на [[11 декември]] [[1686]] г.
{{сорткат|Конде, Луи II дьо}}
|