Отон I Гръцки: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Wikislav (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 23:
| баща=[[Лудвиг I]]
| майка=[[Тереза Сакс-Хилдбургхаузен]]
}}
}}'''Отон I''' ({{lang-el|Όθων, Βασιλεύς της Ελλάδος}} 1 юни 1815 - 26 юли 1867) е баварски принц и първи крал на модерна [[Гърция]], определен за такъв с протокол на Великите сили (Русия, Великобритания и Франция), подписан в Лондон на [[7 май]] [[1832]] г., чрез който Гърция е обявена за независимо кралство.
 
}}'''Отон I''' ({{lang-el|Όθων, Βασιλεύς της Ελλάδος}} 1 юни 1815 - 26 юли 1867) е баварски принц и първи крал на модерна [[Гърция]], определен за такъв с протокол на Великите сили (Русия, Великобритания и Франция), подписан в Лондон на [[7 май]] [[1832]] г., чрез който Гърция е обявена за независимо кралство.
 
Отон е роден на [[1 юни]] [[1815]] в [[Залцбург]], [[Австрия]], като '''Отон Фридрих Лудвиг, принц на Бавария'''. Син е на баварския крал Лудвиг I от династията [[Вителсбах]] и на принцеса Тереза Сакс-Хилдбургхаузен.
 
== Възкачване на престола ==
 
Когато е избран за крал на [[Гърция]], Отон е на 17 години, поради което според Лондонския протокол той трябва да управлява чрез регентство, назначено от баща му. Изрично условие, което силите поставят на баварския крал, в замяна на избирането на Отон, е да въздържа сина си от враждебни действия спрямо Османската империя, както и Отон да се титулува "''Крал на Гърция''" вместо ''"Крал на гърците"'', което би означавало претенции към властта над милионите гърци, останали в границите на Османската империя след създаването на независимата гръцка държава.
Line 34 ⟶ 38:
[[Image:Greek CoA (1831-1863).svg|мини|200п|Гербът на крал Отон I Гръцки]]
Значителни усехи новото управление постига в областта на законодатеството, администрацията и съдебната система - определено е административното делене на страната (1833), приети са закони, в основата на които заляга римското право, и са учредени множество редовни съдилища<ref>[http://www.chitanka.info/lib/text/5818/63#textstart Манчев, Кръстьо. История на балканските народи. Електронно издание]</ref>. По това време се отварят множество училища и болници, врати отваря и Атинският политехнически университет. Развитие получава и църковният въпрос - Гръцката църква се отделя от [[Вселенска патриаршия|Цариградската патриаршия]] и е учреден петчленен [[синод]], който да се занимава с нейното управление.
 
== Самостоятелно управление ==
 
През [[1835]] г. Отон I навършва пълнолетие и поема властта самостоятелно, като установява абсолютна кралска власт. Граф Армансберг е назначен за председател на Министерския съвет с чин Канцлер. Учреден е Държавен съвет, попълнен както с баварци, така и с хора на опозицията, а Колокотронис е амнистиран. Кралят премества столицата на страната в [[Атина]]. През 1837 г. Армансберг е отстранен от властта, а кралят започва да управлява чрез кабинети, в които влизат и гърци. Властта започва да се съсредоточава в хора без особено влияние, докато водачите на различните партии са изпратени на дипломатически мисии в чужбина. Решен е и проблемът с женитбата на краля, който през 1837 г. се жени за [[Амалия Олденбургска]]. През 1838 г. баварският военен контигент напуска страната<ref>[http://www.chitanka.info/lib/text/5818/63#textstart Манчев, Кръстьо. История на балканските народи. Електронно издание]</ref>
 
[[Image:Peter von Hess 005.jpg|thumb|left|250px|Посрещането на Отон в Навплион, Петер фон Хес, 1835.]]
 
Абслютното управление на Отон не решава проблемите на страната, която изпитва остра финансова криза, усложнявана от неефективната данъчна система. Обещаните реформи не се приемата или буксуват. Опозицията набира сили и привлича голяма част от воените на своя страна. Прозападните партии се ориентират към [[Конституционна монархия]] и запзаване на династията, а русофилската партия се ориентира към замяната на Отон с православен крал. Режимът губи и международната си подкрепа в лицето на Великите сили.
Line 47 ⟶ 55:
В избухналата през [[1853]] г. [[Кримска война]] кралят заеама страната на [[Русия]], чиято външнополитическа линия за разрушаване на [[Османската империя]] съвпада с амбициите на [[Гърция]] за господство на Балканите за сметка на Турция. Правителството на Отон улеснява преминаването на гръцки чети в [[Тесалия]] и [[Епир]] и [[Македония]], към които гръцкото правителство има претенции. В района на [[Арта]] избухва и въстание. Налага се Турция и западните сили да положат съвместни усилия за усмиряването на Гърция. След открит ултиматум от страна на [[Цариград]], [[Виена]], [[Париж]] и [[Лондон]], съчетан с втора блокада на Атинското пристанище, Отон се отказва от по-нататъшна намеса в конфикта между силите.
 
След края на [[Кримската война]] авторитетът н Отон I започва прогресивно да намалява. Много политици го обвиняват в нехайно бездействие по време на войната, което е лишило [[Гърция]] от евентуални придобивки за сметка на [[Турция]]. През [[1861]] г. един млад студент прави опит да убие кралицата, след което е приветстван от общественото мнение като национален герой. През февруари [[1862]] г. избухва въстание в [[НавплиоиНавплион]], а през отомври същата година и в [[Артски залив|Артския залив]], [[Патрас]] и [[Месолонгион]], към което се присъединяват гражданите на [[Атина]], в това число и атинският гарнизон. Движението завършва с победа, кралят и кралицата са принудени да напуснат страната и да се отправят към [[Бавария]], а в [[Гърция]] се съставят регентство и ново правителство.
 
== Напускане на Гърция ==
 
След прогонването на Отон се провеждат избори за ново Национално събрание, което през март [[1864]] г. приема нова конституция, изработена по модел на белгийската конституция — държавата е конституционна монархия, народът притежава върховен суверенитет, законодателната власт се осъществява от еднокамарно Национално събрание, избирателни права имат мъжете, навършили 21-годишна възраст и притежаващи определено имущество, изпълнителната власт принадлежи на краля, който я упражнява чрез парламентарно правителство, кралските разпореждания стават валидни само след приподписването им от съответния министър, гражданите се ползват с общопризнатите по онова време права и свободи<ref>[http://www.chitanka.info/lib/text/5818/63#textstart Манчев, Кръстьо. История на балканските народи. Електронно издание]</ref>.