Александър Станишев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 16:
Средното си образование Александър Станишев завършва в [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]] през 1904 г. Учи естествена история в [[Софийски университет|Софийския университет „Св. Климент Охридски“]] (1904–1905), след което завършва Медицинския факултет в [[Мюнхен]], [[Германия]] (1905–1910). Работи като асистент в Университетската хирургическа клиника в Мюнхен и в болници в [[Лозана]], [[Берн]] и [[Линдау]] (1910–1912). В [[Балкански войни|Балканските]] и [[Първа световна война|Първата световна война]] участва като хирург в български военни болници.<ref name="ташев"/>
 
След войните Станишев специализира в [[Хайделберг]] и Мюнхен (1919–1920) при професорите Зауербрух и Кохер. От 1920 година е [[доцент]] в Катедрата по клинична хирургия на Медицинския факултет в Софийския университет, от [[1923]] е извънреден, а по-късно и редовен [[професор]] в същата катедра. Същата година, като член на десницата във [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]], убива на операционната маса при операция [[Таската Серски]].<ref>Енциклопедия България, том 6, Издателство на БАН, София, 1988 (статия Атанас Спасов).</ref><ref>Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.
</ref>
Основател е и пръв директор на Хирургическата клиника в София. [[Декан]] е на Медицинския факултет на Софийския университет (1930-1931, 1937-1938), а през 1938-1939 - [[ректор]] на Софийския университет „Свети Климент Охридски“. През 1936-1944 г. е председател е на Българското хирургическо дружество.<ref name="ташев"/>
 
Александър Станишев получава редица международни признания. През [[1935]] година е избран за член, а през 1938 г. — и за подпредседател на Международната хирургическа академия в [[Женева]]. От 1939 година е почетен член на Университета в [[Хамбург]], а през следващата година е провъзгласен и за почетен доктор на [[Берлин]]ския университет.<ref name="ташев"/>