Стрелец (литературен кръг): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
Литературният кръг “Стрелец” се сформира в рамките на първия идейно целенасочен културен седмичник – вестник “Изток”. “Изток” излиза две години – от [[15 октомври]] [[1925]] до [[16 юли]] [[1927]] г. в седемдесет броя. Вестникът се появява, когато вече основаното списание [[“Златорог”]] иска да установи един следвоенен еклектичен класицизъм и порядък в литературния процес, а символистите тъкмо през това десетилетие се организират около сп. [[“Хиперион”]]. Замисълът на организаторите е да се противопоставят или да преодолеят тези две тенденции. Една от основните идеи в програмата на в. “Изток” е за национално издигане до европейско ниво, но на органична родна основа. Европеизацията и универсализацията са преобладаващите теми, поместват се и очерци за видни актуални личности. Стопанин и редактор на вестника е заможният аптекар [[Теодор Милев]], свободен интелигент, живял и учил в Германия, близък приятел на граф [[Херман фон Кайзерлинк]]. Редакторската част от сътрудническата група се събира всяка седмица у Теодор Милев. Приятелската и идейна група се е състояла от Теодор Милев, [[Константин Гълъбов]], [[Чавдар Мутафов]], [[Фани Попова-Мутафова]], [[Асен Златаров]], [[Атанас Илиев (психолог)| Атанас Илиев]]“., [[Кера Илиева]], [[Атанас Далчев]], [[Димитър Пантелеев]], [[Панчо Михайлов]], [[Георги Караиванов]], [[Светослав Минков]], [[Кирил Кръстев]]. За кръстник на кръга се смята заглавието на стихосбирката “Стрелец” [[(1924)]] на Димитър Пантелеев, но аналогията с Гео-Милевите [[“Везни”]] (от руското “Весы”) също е спомогнала да се изходи от зодиакалното съзвездие и зодията “Стрелец” (Sagitarius). Във в. “Изток” от [[1 октомври]] [[1926]] г. Константин Гълъбов помества статията “Към младежта”, подписана за първи път от името на кръга “Стрелец”. През [[1926]] г. заедно с литературния кръг “Стрелец” се създава и малко издателство (библиотека) със същото име. Вестник “Стрелец” се образува от сътрудници на вестник “Изток” и недоволни сътрудници на списанията “Златорог” и “Хиперион”. Предприетата стъпка била да се излезе от морализаторския дух на в. Изток, от еклектичния естетизъм на “Златорог” и да се преодолеят символистичните позиции на “Хиперион”. Важна предпоставка за формирането на кръга “Стрелец” е стълкновението във възгледите и дейността на двамата видни редактори критици Константин Гълъбов и [[Владимир Василев]]. Друг важен фактор за появата на кръга е притегателната сила на все по-интензивното след войните движение [[“Родно изкуство”]], което включва художниците [[Иван Милев]], [[Владимир Димитров – Майстора]], [[Иван Пенков]], [[Васил Стоилов]], [[Иван Лазаров]], [[Цанко Лавренов]], [[Дечко Узунов]], [[Илия Петров]]. Това движение се обявява за една неофолклорна тематика и декоративна стилистика, но оплодена от западното образование и контакти на повечето от художниците. Основен изразител на тази евро-българска идеология става Константин Гълъбов със своите статии и есета. Седмичникът “Стрелец” излиза в 12 броя, от [[6 април]] до [[23 юни]] [[1927]] г. Главни редактори на вестника са Константин Гълъбов и Чавдар Мутафов. Литературни статии пишат Константин Гълъбов, Атанас Илиев, [[Георги Константинов]], проф. [[Стефан Младенов]], Кирил Кръстев, с театрални отзиви сътрудничи [[Вера Бояджиева-Фол]]. С проблемни статии участва и д-р [[Янко Янев]]. Едни от най-ценните статии в седмичника са критичните разбори на Чавдар Мутафов, посветени на видни български художници. Литературният кръг “Стрелец” също се оформя около интимно приятелско ядро, което се събира всяка седмица у някои от членовете. Редовни гости на тези срещи са Константин Гълъбов, Чавдар Мутафов, [[Георги Караиванов]], [[Пантелей Карасимеонов]], Атанас Далчев, Димитър Пантелеев, Кирил Кръстев, [[Панчо Михайлов]], Светослав Минков, Атанас Илиев и Кера Илиева. Вестникът спира да излиза, защото неговата изисканост и новаторско мислене не са намерили широк читателски прием.
 
== Външни препратки ==