Манол Кушев: Разлика между версии

Роден на 14/10/1904 в с. Поликраище, Великотърновски окръг като първороден син в семейство на средни селски стопани. Има трима братя и две сестри.

Началното и прогимназиалното си образование завършва в родното си село и “Образцов чифлик” край Русе. Завършва средното си образование във Великотърновската мъжка гимназия през 1925 г. Като проносиран комунист не може да намери работа в страната. В края на 1926 заминава за Франция (Монпелие), където в продължение на 8 години учи и работи заплащайки сам образованието си. Завършва в Париж през 1934 с две специалности - “Публично международно право” и “Индустриално право”.

По същото време пак там става член на Френската комунистическа партия. След завръщането си в България постъпва като съдебен кандидат във Великотърновския окръжен съд (1934-35). Едновременно с това се впуска в партийна работа – член и по-късно секретар на ОК на БКП-Горна Оряховица, член на ОК на БКП-София, инструктор при ЦК и секретар на ОК на БКП-Софийски окръг (1936-37). Директор на Градинарска кооперативна централа (1938-41). През 1939, преди Втората световна война, участва в Мирната конференция на интелектуалците в Брюксел. Уволнен по чл. 20 от Закона за защита на държавата (ЗЗД) и през 1941 е интерниран от монархо-фашисткият режим в България в концлагерите “Еникьой”, “Св. Кирик” и “Кръстьо поле”. По-късно излиза в нелегалност (1941-44).

От 9.ІХ.1944 до 1949 заема, както следва, следните обществени и стопански постове – завеждащ стопански отдел при Областния комитет на ОФ, директор на “Градинарска кооперативна централа”, секретар на “Централа за нарочни доставки”, председател на “Българския градинарски съюз”, директор на “Общия съюз на българските земеделски кооперации”, директор-основател на “Общинско стопанско предприятие “Хоремаг”- София, завеждащ стопанския отдел при ОЗПС, член на “Централния съюз на търговците”, референт-ръководител в Министерството на тежката индустрия.

На 20.ІХ.1949 е задържан от органите на ДС по инспирираните от Москва процеси “Трайчо Костов” и съден по този на “зам. министрите и стопански саботьори”. Присъдата е 8 години строг тъмничен затвор. Освободен и частично реабилитиран след смъртта на Сталин му предлагат работа на магазинер, която отказва възмутен. Известно време е безработен. Намира работа като управител на антикварната книжарница при “Печатни произведения”- София (1955-58), директор на “Музфонда при Съюза на българските композитори” (1958-60). Става основател и директор на СП “Бюро Естрада” (1960-63). Пенсиониран е принудително след печално известната “критика” на Тодор Живков за прокарване на “упадъчната западна джазова” музика в България чрез заведенията за обществено хранене. В края на кариерата му е назначен за търговски представител на Република България в Албания (1965-68). България къса дипломатическите си отношения с Албания. Остава на разположение на Министерство на външната търговия до 1969. През 1970 е пенсиониран.

Автор е на 4 романа: “Инженер Гайтанов”, “Към нови хоризонти”, “Изпитание”, “Сенки по слънчевата сграда” , “Гибелини” – социална драма, студии: “Из революционното минало на Горнооряховски окръг”, “Развитие и дейност на водните синдикати в България”, “Поява и развой на производителните кооперации в Плевенски окръг”, “Международното кооперативно движение”, “Правилната организация на труда – основа за изграждането на социалистическото общество”, “История на с. Поликраище”, “Мисли” и др. повечето от които конфискувани от ДС.

Изострен интелект и голяма лична култура, съчетани с романтична младежка мечтателност, идеализъм и непресъхващ стремеж към усъвършенстване на обществото в България оформяха житейския път на Манол Кушев. Той беше един от онези български общественици и стопански деятели, които не се вместваха в официалната политика както преди, така и след 9.ІХ.1944. Органите на Държавна сигурност, особено по времето на т.н. социализъм, бяха непекъснато по петите му заради неговите широко скроени възгледи целящи да изградят мост между политическата култура на “еврокомунизма” и азиатския модел на “застоен социализъм”. Той е непримирим противник на Сталин, “Култа към личността”, “Живковизма” и съпътстващите извращения в обществото. Преследван от наказателните структури на БКП, изключван многократно от нея, съпътстван от клеймото “Трайчокостовист” и вътрешен дисидент на партията, хора като него биваха държани на обидна дистанция встрани от събитията именно заради своето нестандартно мислене, независимост, владеене на чужди езици и информираност.

Умира след дълго и мъчително боледуване на 16/07/1984 в София.