Мери Уолстънкрафт: Разлика между версии

 

===Франция и Гилбърт Имлей===

Уолстънкрафт тръгва за Париж през декември 1792 г. и пристига месец преди крал [[Луи XVI]] да бъде гилотиниран. Страната е в суматоха. Тя търси други британски посетители като Хелън Мария Уилямс и се присъединява към кръга на британците в града. Току що написала ''Правата на жената'' Уолстънкрафт е решена да подложи идеите си на изпитание и в стимулиращата интелектуална атмосфера на Френската революция тя опитва най-експерименталното си романтично привързване до момента: среща се и се влюбва в американския авантюрист Гилбърт Имлей. Имлей обаче не се интересува от брак, а Уолстънкрафт изглежда се е влюбила в идеализиран мъжки портрет. Уолстънкрафт е отхвърлила сексуалния компонент на връзките в ''Правата на жената'', но Имлей събужда страстите ѝ и интереса ѝ към секса. <ref>Todd, 232–36; Tomalin, 185–86; Wardle, 185–88; Sunstein, 235-45</ref> Тя скоро забременява и на 14 май 1794 г. ражда първото си дете, Фани. Уолстънкрафт е преизпълнена от радост; тя пише на приятел: „Малкото ми момиченце започва да суче толкова МЪЖЕСТВЕНО, че баща ѝ безочливо залага на нея да напише втората част на Правата на жената“. Уолстънкрафт продължава ненаситно да пише, въпреки не само бременността и майчинството, но и растящите безредици на Френската революция. Докато се намира в [[Льо Хавр]] в северна Франция тя пише история на ранната революция „Исторически и морален поглед към Френската революция'', публикувана в Лондон през 1794 г., в която критикува много от събитията, но продължава да подкрепя основните ѝ принципи. <ref>''The Wordsworth Companion to Literature in English'', Cambridge University Press, 1992</ref>