|
усвоения от него в Букурещкото елинско училище взаимен метод на обучение.
Малкият Васил слуша разказите на по-възрастните за неотдавнашните кърджалийски ужаси, за изгарянето на близки и далечни села и градове, за измъчването и избиването на хиляди българи, за геройското държание на котленци, които издигнали около селото крепостни стени с бойни кули, поставили черешови топчета, заели важни места в планинските проходи и храбро се защитавали против разбойническите хайки. Със затаен дъх той слуша разказите на участниците в кървавата битка в гората при Козята река, където била унищожена голяма кърджалийска хайка. Особено приятно е общуването на Васил със Съби, сина на Стойко Раковлията, който е с три години по-голям от него и миналатапредишната[[1834]] година се преместие преместил да учи в [[Карлово]] при някогашния тукашентамошен учител [[Райко Попович]].
Стоян Х.Бончев е разширил търговските си връзки в [[Цариград]]. Той записва младия Васил в прочутото гръцко училище на „Куру чешме”, където между многото гръцки младежи се учат и малък брой българчета. Тук са [[Сава Доброплодни]], [[Иван Добровски]] и [[Съби Стойков]]. Тук той слуша лекции по класическа философия и литература , по етика, риторика и богословие, логика, география, физика и химия, учифренски и арабски език, прозира ясно елинизаторските стремежи на учителите- гърци, слуша надутите хвалби на гърчетата заобразованосттаза образоваността и книжнината уна гърците и у него още по-силно се разгаря омразата към всичко гръцко и желанието му за реално, естествено – научноестествено–научно и полезно за народа знание. На няколко пъти буйният му
приятел Съби Стойков посещава [[Атина]], където се среща с учещите там около двадсетинадвадесетина български ученици в гимназията и студенти в университета. Тук те са образували „славяно-българско”, по-късно „македонско” дружество, което си е поставило за задача да работи за въвеждане вна училищатабългарски език в Българияучилищата българскив езикБългария,за разширяване на родната книжнина и освобождаването на народа от духовното и политическото робство.
През [[1842]] г. 18-годишният Васил се записва в [[Ришельовската гимназия]] в [[Одеса]]. Тук той се запознава с горещиъгорещия патриотизъм на своите сънародници, с дейността нна [[Васил Априлов]] и [[Николай Степанович Палаузов]], с трудовете на карпатския малорусин Геор Хуца, нарекъл се по-късно [[Юри Иванович Венелин]].
След завършванетокато наВасил завършва Одеската гимназия, Стоян х.Бончев изпраща сина си в Цариград, където той пребивава почти цяла година, за да събере от клиентите му сумите за доставената им стока. Васил изпълнява задачата си, изпраща събраните суми на баща си и му съобщава, че задържа от тях една част, необходима му за пътуването до Румъния, където се среща с вуйчо си Петър.
|
