Джеймс II (Шотландия): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 10:
}}'''Джеймс II Стюарт''' ([[16 октомври]] [[1430]] — [[3 август]] [[1460]]) е крал на Шотландия от 1347 до смъртта си. Син е на крал Джеймс I и на Джоан Бофорт. Наследява шотландската корона едва седемгодишен, след убийството на баща си на [[21 февруари]] [[1437]] г. Остава в историята с прозвището '''Огненолики''' заради червеното рождено петно на лицето си.
==Ранни години==
След убийството на Джеймс I от името на малолетния Джеймс II като регент започва да управлява назначеният за цеклтацелта от шотландския парламент граф Арчибалд Дъглас, пети граф Дъглас. Малко след смъртта на стария крал страната е обхваната от анархия: в стремежа си да заграбят колкото е възможно повече от конфискуваните от покойния крал земи или да се наложат над кралската администрация, шотландските барони отново се вплитат в междуособни войни помежду си. Управлението му започва с залавянето и екзекуцията на всички участници в заговора срещу баща му, които правят планове да поставят на престола Уолтър Стюарт.
 
Отново на преден план в политиката излизат едрите магнатски фамилии, сред които най-вече се отличават графовете Дъглас и лордовете на Островите. През този период на политическата сцена излизат и две малко познати дотогава клана - Ливингстън и Крайтън, които започват да си оспорват ластта в страната.
Ред 21:
 
Женитбата на Джеймс II бележи началото на самостоятелното му управление. Първата стъпка на краля е отстраняването на рода Ливингстън от власт — през 1450 всички членове на клана Ливингстън са освободени от държавните си постове, владенията им са конфискувани, а граф Робърт Ливингстън, ковчежника на Шотландия, е екзекутиран.
 
==Борбата срещу Дъглас==
Когато Джеймс II поема управлението в свои ръце, в администрацията на кралството цари пълен безпорядък, а хазната е почти празна след десетилетието на вихреща се анархия. Съгласно предбрачния си договор Джеймс II е длъжен да обезпечи съпруата си с годишен доход от 5 хиляди лири стерлинги. Постъпленията от данъците в кралския домен обаче са недостатъчни. Бедността на кралския двор обаче контрастира с богатството на най-крупния шотландски магнат — Уилям Дъглас, осми граф на Дъглас, чийто двор по пищност засенчва кралския. През 1451 г, възползвайки се от поклонничеството на Дъглас в Рим, Джеймс II нахълтва с войските си в земите на графа. След завръщането на Дъглас обаче Джеймс II е принуден да отстъпи, тъй като не притежава средства за продължителна борба със силите на Дъглас.