Българска класическа музика: Разлика между версии

По време на турскатаосманското власт в Българиявладичество не е известно дадали в България е имало 'музикални институции' иили музикална педагогика, затовапоради сетази приемапричина, музиковедите са на мнение, че тогава не е съществувало професионално музициране. НякоиРазбира се, малцина български музиканти успяват да получат своето музикално образование в [[Западна Европа]] или [[Русия]]. Част от тях тях след Освобождението, 1878 г., се завръщат и започват усилена творческа музикална дейност с оглед на стремежа им да приобщат страната си към семейството на културна Европа. ТеТези първи пионери образуват, такат. нареченотонар. ''първо българско поколение'' композитори. Това са: [[Емануил Манолов]], [[Ангел Букурещлиев]], [[Добри Христов]], [[Панайот Пипков]], [[Маестро Георги Атанасов]], [[Никола Атанасов]] и др. КомпозиторитеТе отса товакомпозирали поколение сасвоите работилипроизведения най-вечепредимно върху основата на българскитебългарския народни песнифолкрлор. Отначало ги събират в група по няколко (в такат. нареченитенар. "китки"). По-късно започват да правят и обработки върху тях.

Така например [[Добри Христов]] обработва песента "Каква мома видях, мамо" и др. Занимава се и с написване и обработка на българска църковна [[музика]]. Той доказва и на теория наличието на неравноделни размери в българската народна музика. [[Емануил Манолов]] е автор на много детски и училищни песни, но е известен и със създаването през [[1899]] г. на първата българска опера, наречена "Сиромахкиня". След него успешно в този [[жанр]] се изявява завършилият "Музика" в [[Италия]] и наречен за това [['Маестро' Георги Атанасов]] с оперите "Алцек", "Косара", "Запустялата воденица". [[Панайот Пипков]] създава първите детски оперети "Деца и птички" и "Щурец и мравки"; популярен е до днес с "Химн на св. св. Кирил и Методий". [[Никола Атанасов]] създава първата българска [[симфония]].