Уикипедия

Теодор I Ласкарис: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Ред 42:
В началото Теодор на претендира за императорска титла, може би защото тъста му и брат му са били все още живи или пък заради предстоящата Латинска инвазия, или пък защото по това време няма Константинополски патриарх, който да го короняса за император. Обявен е за император през 1205 година, като за коронясването му в Никея е поканен [[Йоан X (патриарх)|Йоан X Каматир]]. Йоан умира през 1206 година, преди коронясването. Теодор определя [[Михаил IV (патриарх)|Михаил IV]] за нов патриарх и е коронясан от него през март 1208 година.
 
Междувременно Теодор е победен от латините при Адрамит, но скоро след това те биват победени от цар [[Калоян]] в [[Битка при Одрин (1205)|битката при Одрин]]. Това временно спира набезите на латините, които по-късно са възобновени от император [[Хенрих Фландърски]] през 1206 г. Ситуацията се усложнява допълнително от инвазията на султана на [[Румелийски султанат|Румелийския султанат]] [[Кайхусрав]], извършена по инициатива на детронирания император [[Алексий III]] през 1211.
In the meantime Theodore had been defeated by the Latins at Adramyttion ([[Edremit]]), but soon afterwards the Latins were themselves defeated by [[Kaloyan of Bulgaria]] at the [[Battle of Adrianople (1205)|Battle of Adrianople]]. This temporarily stalled the Latin advance, but it was renewed by Emperor [[Henry of Flanders]] in 1206. Theodore entered into an alliance with Kaloyan and took the offensive in 1209. The situation was complicated by the invasion of Sultan [[Kaykhusraw I]] of [[Seljuk Sultanate of Rûm|Rum]] at the instigation of the deposed Alexios III in 1211; however, the Nicaeans defeated the Seljuk army at the [[Battle of Antioch on the Meander]] where Theodore Laskaris killed the sultan in combat.<ref name="''Cambridge Medieval History'', p. 547">''Cambridge Medieval History'', p. 547</ref> Although the danger from Rum and Alexios III was thus neutralized, Emperor Henry defeated Theodore in the same year, and established his control over the southern shores of the [[Sea of Marmara]]. In spite of this defeat, Theodore was able to take advantage of the death of David Megaskomnenos, the brother of Emperor [[Alexios I of Trebizond]] in 1212 and to extend his own control over [[Paphlagonia]].
Никейците извоюват победа над войските на румелийския султанат, при която битка Теодор убива султана.<ref name="''Cambridge Medieval History'', p. 547">''Cambridge Medieval History'', p. 547</ref> Въпреки, че опасността от Румелийския султанат и Алексий III е неутрализирана, император Анри побеждава Теодор още същата година и установява контрол над южните брегове на [[Мраморно море]]. Независимо от това поражение, Теодор успява се възползва от смъртта на [[Давид Комнин]], брат на император [[Алексий I Комнин]] през 1212 година и да разшири контрола си над [[Пафлагония]]
 
През 1214 Теодор сключва [[Нимфеумски договор|мирен договор]] с Латинската империя в Нимфайон и през 1219 се жени за племенницата на император Анри. Въпреки предимно мирните отношения, Теодор напада Латинска империя през 1220 г., но мирът е възстановен. Теодор умира през ноември 1221 и е наследен зет си [[Йоан III Дука Ватаций]].
In 1214 Theodore concluded a [[Treaty of Nymphaeum (1214)|peace treaty]] with the Latin Empire at [[Nymphaion (Ionia)|Nymphaion]], and in 1219 he married a niece of Emperor Henry. In spite of predominantly peaceful relations, Theodore attacked the Latin Empire again in 1220, but peace was restored. Theodore died in November 1221 and was succeeded by his son-in-law [[John III Doukas Vatatzes]].
 
В края на царуването си той управлява територия, която почти съвпада с тази на старите [[Римска империя|римски]] провинции в [[Азия (римска провинция)|Азия]] и [[Витиния и Понт|Витиния]]. Въпреки, че няма доказателства за по-сериозни управленски качества, чрез своя кураж и военни умения той помага на византийския народ не само да оцелее, но в крайна сметка да отвърне на Латинска инвазия.
At the end of his reign he ruled over a territory roughly coterminous with the old [[Roman Empire|Roman]] provinces of [[Asia (Roman province)|Asia]] and [[Bithynia]]. Though there is no proof of higher qualities of statesmanship in him, by his courage and military skill he enabled the Byzantine nation not merely to survive, but ultimately to beat back the Latin invasion.
 
== Бракове и деца ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Теодор_I_Ласкарис“.