Йохан Готлиб Фихте: Разлика между версии

'''Йохан Готлиб Фихте''' ([[немски език{{lang-de|немски]]: ''Johann Gottlieb Fichte''}}) е [[Германия|немски]] [[философ]]. Заедно с [[Шелинг|Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг]] и [[Георг Вилхелм Фридрих Хегел]] е един от тримата големи представители на класическия [[немски идеализъм]]. Философията[[Философия]]та му се концентрира около понятията за [[самосъзнание|самосъзнанието]], [[субект|субекта]] и [[свобода|свободата]], както и около въпросите за обосноваването и систематичността във философията. Наред с това, той е припознаван и като един от бащите на немския [[национализъм]].

Роден в [[Раменау]], [[Саксония]], в семейство на бедни родители. Заради изключителните си таланти получава спонсорството на местен благородник и посещава прочутата гимназия Пфорта. През 1780 година посещава университета в Йена, като студент по [[теология]].

Във философското си развитие, Фихте първоначално е привърженик на [[Барух Спиноза|спинозизма]]. Той обаче е дълбоко впечатлен от [[Кант|Кантовите]] ''„[[„КритикаКритика на чистия разум“разум]]“'' (публ. 1781) и ''„[[„КритикаКритика на практическия разум“разум]]“'' (публ. 1788), с последователно развитите в тях идеи за систематичността на разума и човешката свобода. Всъщност именно това са темите, които вълнуват Фихте още преди да срещне Кантовата философия, и които определят характера на цялостната му мисъл.

Ентусиазиран от Кантовите Критики, Фихте влиза контакт с [[Имануел Кант]] и взема решение да продължи неговото дело. Първото му философско съчинение, "Опит''„Опит за критика на всяко откровение"откровение“'', е публикувано (по неизвестни причини) анонимно (1792 г.) и толкова се доближава като стил и съдържание до Кантовите съчинения, че много читатели приемат, че това е ново произведение на самия Кант. Разкриването на самоличността на автора донася на Фихте широка известност в общността на учените.