Закон

Законът е нормативен акт издаван от компетентен орган на законодателната (а от там и на държавната)власт.

Той съдържа общи (абстрактни) правила за поведение, насочени към неопределен брой субекти и имат задължителна сила за тези субекти. Могат да се различат много видове правни норми , но основните видове са следните: 1. Задължаващи 2. Забраняващи(императивни,повелителни) 3. Оправомощаващи 4. Даващи права, свободи и привилегии на гражданите и техните организации.

Органът които издава закони се обозначава с общото понятие "легислатура". Законите се приемат със специални процедурни правила ,описани най-често в Конституцията или вътрешния акт за организацията и дейността на парламента. В България законите се приемат по усложнена процедура която е гаранция за приемането на адекватни правни норми които да уреждат или преуреждат обществените отношения и процеси. Според сега действащата Конституция на Република България, право на законодателна инициатива (т.е. правото за внасянето на законопроекти за обсъждане в Народното събрание) имат само два субекта : 1. Народните представители и 2. Министерски съвет (в лицето на ресорните министри или като колективно тяло).

Веднъж след като един законопроект е внесен в деловодството на Народното събрание Председателя на парламента назначава ВОДЕЩА КОМИСИЯ измежду постоянните комисии на парламента.Критерии за определянето на водеща комисия е предметът на законопроекта - ако например законопроектът касае образователната реформа, водеща комисия ще бъде Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта. Веднъж след като е назначена водеща комисия е възможно законопроектът да бъде разглеждан и от други комисии които биха могли да имат интерес от законопроекта. Например - за Закона за Министерство на вътрешните работи водеща комисия ще бъде Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред но ще бъде разгледан и от Комисията по бюджет и финанси (защото министерството по определение е съвкупността от материални активи и физически лица назначени по служебно правоотношение в държавната администрация и притежаващи статута на държавни служители по смисъла на Закона за държавния служител),Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите (защото в законопроекта са посочени начини за ограничаване на свободата на предвижване както и други права и привилегии на гражданите чужденците на територията на Република България) и др. При разглеждане на законопроекта в комисиите се следва следната процедура: - разглеждане на законопроекта като цяло - разглеждане на законопроекта по текстове.

Ако законопроекта бъде отхвърлен като цяло, той бива върнат за поправки на органът(институцията)-вносител, след което процедурата започва отначало .Ако законопроектът бъде приет като цяло, започва дискусия за отделните текстове. След това комисията излиза с решение като в него се посочват текстовете които комисията подкрепя, внесените предложения за изменения на текстовете и техните вносители ,подкрепените от комисията предложения за изменение както и неподкрепените предложения и текстовете които комисията не подкрепя. Решението се изчита от председателя на комисията в пленарното заседание, насрочено от Председателския съвет на Народното събрание (съставен от Председателя на Народното събрание, неговите замествици и председателите на парламентарните групи). След това започват разискванията по законопроекта, като се следва процедурата на чл.59 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание :

"Чл. 59. (1) Гласуването се извършва по следния ред: 1. предложения за отхвърляне; 2. предложения за отлагане на следващо заседание; 3. предложения за заместване; 4. предложения за поправки; 5. обсъждан текст, който може да съдържа и одобрени вече поправки; 6. предложения за допълнения; 7. основното предложение. (2) Когато има две или повече предложения от едно и също естество, те се гласуват по реда на постъпването им."

След като е приет на първо четене (по принцип като цяло), Председателя определя дата за второ четене. На второ четене законопроекта се резглежда по текстове по процедурата на чл.59. След това законопроекта се гласува , и ако бива приет се подписва от Председателя на Народното събрание и се изпраща на Президента на Република България. Президента има правото да върене законопроекта в Народното събрание без да мотивира това си решение. След като е върнат, законопроекта се приема само с едно четене, и Президента е длъжен да издаде указ за публикуване на законопроекта в Държавен вестник. Законопроекта влиза в сила три дни след като е публикуван в Държавен вестник , освен ако не е посочено друго в самия законоппроект.