Свети Никола (Сапарева баня): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 5:
Построена е през ХІІ-ХІІ век. Според местни източници от края на ХІХ в. в археологическия музей в гр.София бил изпратен един престолен камък от светия олтар на църквата, на който проф.Р.Христов разчел надпис с годината - 1160 г.
 
При опит за построяване на нова църква през 1838 г. селяните разкрили западно от "Свети Никола" стари основи и стълбове от друга по-голяма църква. Според [[Никола Мавродинов]] "Свети Никола" е била гробница или обикновен параклис до някой голям храм, посветена на второстепенните му светци. Според предания църквата е гробница на местен феодал на име Никола. По-голямата църква е била съборена в началото на османското владичество. Църквата "Свети Никола" вероятно е пощадена, но постепенно започналазапочва да се руши, защото турците не разрешавали да се поправя. Според местни предания, след Кримската война, група от настанените над квартал Гюргево черкези, започнали да разрушават църквата. Черкезинът, който започнал да я събаря откъм купола паднал заедно с него в църквата и умрялзагинал. Уплашени, останалите се отказали от по-нататъшното разрушаване. ПриПо време на Освождението покривът бил изцяло разрушен. Църквата е цялостно реставрирана през 1937 г. по проект на арх.Александър Рашенов (1892-1938).
 
Църквата е кръстокуполна, със свободни рамена и голяма полукръгла апсида, с дължина 7,20 м. и ширина 5,70 м, а височината при купола достига 6,60 м. Изградена е върху каменни основи от червени тухли, споени с бял хоросан, като тухлите са замазани през ред. На изток завършва с дълбока, полукръгла [[апсида]], осветена от един прозорец. Входът е на западната фасада, поместен в двустъпална ниша, която се разширява и развива в четири архиволта. Надлъжните стени от външната страна са разчленени от по две двустъпални арки. Куполът[[Купол]]ът е опасан от дванадесет двустъпални арки, в четири от които са вместени прозорци.
 
Църквата е била изцяло изписана отвътре, като от стенописите до днес са запазени само отделни фрагменти.