Отваря главното меню

Промени

Допълнена биография, пооформена
}}
 
Маестро '''Георги Атанасов''' е български [[композитор]] и [[диригент]], представител на първото поколение български композитори и основател на българското оперно изкуство. Автор е на шест опери - нещо невероятно за тогавашните условия. Той написва и други произведения: малки детски [[оперета|оперети]], които дълго време задоволяват нуждите на детската и училищната самодейсност, песни, [[марш]]ове, детски песнички, пиеси за [[пиано]] и др., но творческите му интереси са насочени почти изцяло към операта. Условията, при които работи Маестро Атанасов - второто и третото десетилетие на [[20 век|20-ти век]] - са икзлючително трудни и цялото творчество е плод на безкрайната му любов към музиката. С много усилия и жертви той успява да завърши своите шест оперни произведения, които не само поставят начало на българското музикално творчество от този вид, но и в продължение на много години отговарят на нуждите на българския оперен репертоар. От шестте му опери три са на битова и три на историческа тематика. Маестро Атанасов започва да твори под силното влияние на италианската опера, по-късно акцентира върху народностния характер на произведенията си, а в последните си творби се стреми към един по-съвременен музикален език и по-ново отношение към проблемите. Неговото оперно творчество се отличава с подчертана мелодичност, тясна връзка с народностнотозвукотворчество и достъпен музикален език.
Маестро '''Георги Атанасов''' е български [[композитор]] и [[диригент]], представител на първото поколение български композитори и основател на българското оперно изкуство.
 
== Биография ==
Маестро Георги Атанасов е роден на [[6 май]] [[1882]]г, в [[Пловдив]]. Детството му е съпътствано от мизерия и недоимък. От малък проявява музикалното си дарование и една случайност му помага да започне първите си уроци по пиано при композитора [[Панайот Пипков]], който безплатно обучава останалото без родители момче. На 15-годишна възраст започва да учи [[музикална теория]], [[тромбон]] и [[пиано]] в Букурещкото музикално училище. Свири на тромбон в Букурещкия оперен оркестър. По това време прави и първите си композиционни опити. За съжаление не успява да завърши и се връща в България през [[1898]]г.
 
Завръща се в България през 1898През [[1901]]г., а три години по-късно заминава за [[Италия]], където следва [[композиция]] и [[контрапункт]] при [[Пиетро Маскани]] в [[консерватория]]та в [[Пезаро]]. През [[1903 ]]г. получавазавършва оттамс диплома затитлата „маестро ди музика“.
 
Отново се завръща в родината си и започва да работи като [[капелмайстор]] в [[Хасково]], [[Карлово]] и [[Пловдив]], до [[1914 ]]г. когато се мести в [[София]]. Назначен е за капелмайстор на Гвардейския оркестър в София (1914-[[1920|20]]; [[1923]]-[[1926|26]]) и във Военното училище (1920-23; 1926-[[1931|31]]). Работи и като диригент на оркестъра на [[Софийска опера|Софийската опера]] ([[1922]]-23).
 
Изнесените почти сто симфонични концерта с Гвардейския оркестъра утвърждават Маестро Атанасов като най-значимия диригент в България от 192020-те години. Те дават възможност на българската аудитория за първи път да се докосне до композитори като [[Лудвиг ван Бетховен|Бетховен]], [[Карл Мария фон Вебер|Вебер]], [[Волфганг Амадеус Моцарт|Моцарт]], [[Йохан Себастиан Бах|Бах]], [[Пьотър Чайковски|Чайковски]], [[Михаил Глинка|Глинка]], както и до произведения на български композитори като [[Никола Атанасов]] (Симфония № 1, 1918), [[Панчо Владигеров]] (Първи клавирен концерт, 1920), [[Добри Христов]], [[Петко Наумов]], [[Саша Попов]], [[Ана Тодорова]] и други.
 
Първата си опера - "[[Борислав (опера)|Борислав]]", Маестро Атанасов написва през [[1911]]г, по едноименната драма на [[Иван Вазов]]. Шест години по-късно той създава втората си опера, вече с битов сюжет - "[[Гергана (опера)|Гергана]]" - която десетилетия наред се ползва с успеха на най-популярните оперни произведение у нас. По-късно Атанасов написва още две битови опери - "[[Запустялата воденица (опера)|Запустялата водениеца]]", либретото е от [[Александър Морфов]] и "[[Цвета (опера)|Цвета]]" - по сюжета на нашумялата тогава драма "Македонската кървава сватба" от [[Войдан Чернодрински]]. Другите две опери на Маестрото отново са с исторически сюжет - "[[Косара (опера)|Косара]]" ([[1926]]) по либрето на [[Боян Дановски]] и "[[Алцек (опера)|Алцек]]" ([[1930]]) по либрето на [[Петър Карапетров]]. "Косара" и "Алцек" са написани със значително по-сложна композиционна техника и сравнително по-трудно са били приети от широката публика.
На 49-годишна възраст Маестро Атанасов развива много тежка форма на [[диабет]], което налага лечението му в чужбина. Получава помощ от италианския институт „Про ориенте“, благодарение на която заминава за Италия, но лечението се оказва закъсняло и неуспешно и той умира на 17 ноември 1931 г. По инициатива на негови приятели и почитатели през 1936 г. са събрани пари за пренасяне на тленните му останки в София, където повторно е погребан през февруари 1937 г.
 
Значителна роля в българския музикален живот от онова време са игралли и другите произведения на композитора, особено малките детски оперети "Болният учител" ([[1909]]), "За птички" (1911), "Самодивското извроче" ([[1912]]), "Златното момиче" ([[1914]]), "Малкият герой" ([[1915]]), а също така и неговите песни и маршове. Атанасов има заслуги и като оперен и симфоничен диригент.
 
На 49-годишна възраст Маестро Атанасов развива много тежка форма на [[диабет]], което налага лечението му в чужбина. Получава помощ от италианския институт „Про ориенте“, благодарение на която заминава за Италия, но лечението се оказва закъсняло и неуспешно и той умира на [[17 ноември]] [[1931 ]]г. По инициатива на негови приятели и почитатели през [[1936 ]]г. са събрани пари за пренасяне на тленните му останки в София, където повторно е погребан през февруари [[1937 ]]г.
 
== Произведения ==
Маестро Георги Атанасов е автор на:
* 6 опери написани върху исторически, битови и романтични сюжети:
** 1911 - „Борислав“„[[Борислав(опера)|Борислав]]“ — по едноименната историческа драма на [[Иван Вазов]], който обаче отказва на маестрото сътрудничество за либретото на операта, поради което негов автор е Никола Попов;
** 1916 - „Гергана“„[[Гергана (опера)|Гергана]]“ — по поемата на [[Петко Славейков]], „Изворът на белоногата“, по либрето на Любомир Бобевски;
** 1922 - „Запустялата„[[Запустялата воденица“воденица (опера)|Запустялата воденица]]“, либрето на [[Александър Морфов (композитор)|Александър Морфов]];
** 1924 - „Македонска„[[Цвета кървава(опера)|Цвета]]“ сватба“,- по едноименната„Македонска драмакървава сватба“ на [[Войдан Чернодрински]], който е автор на либретото. През(до 1929 г.1929г, операта е преименувананосела насъщото „Цвета“име);
** 1926 - „Косара“„[[Косара (опера)|Косара]]“ — по либрето на Боян Дановски;
** 1930 - „Алцек“„[[Алцек (опера)|Алцек]]“ — по либрето на Петър Карапетров.
 
* първата българска [[оперета]] за възрастни (1916 — „Моралисти“ по либрето на Стоян Миленков) и на пет детски оперети: 1909 — „Болният учител“, 1911 — „За птички“, „Самодивско изворче“, 1920 — „Златното момиче“, „Малкият герой“ (изгубена).
* 1916 - „Моралисти“ по либрето на Стоян Миленков; първата българска [[оперета]] за възрастни
 
* 5 детски оперети:
** 1909 - „Болният учител“
** 1911 - „За птички“
** 1912 - „Самодивско изворче“
** 1915 - „Малкият герой“ (изгубена)
** 1920 - „Златното момиче“
 
* [[марш]]ове, детски песни, китки за [[духов оркестър]], 10 обработки за пеене и пиано; 5 пиеси за соло пиано и др.
 
<div class="references-small">
* „120 български композитори“, Иван Минчев, Издателство „Музика“, София, 1984
* "Книга за операта", Любомир Сагаев, Държавно издателство музика, София, 1976
</div>
 
{{сорткат|Атанасов, Георги}}
[[Категория:Оперни композитори]]
[[Категория:Български композитори]]
[[Категория:Български диригенти]]