Разлика между версии на „Закон“

134 байта изтрити ,  преди 11 години
кат
(кат)
'''Законът''' е нормативен акт издаван отна компетентен орган на законодателната (адържавна) от там и на държавната)власт.
 
Той съдържа общи (абстрактни) правила за поведение, насочени към неопределен брой субекти и иматимащи задължителна сила за тези субекти. Могат да се различат много видове правни норми , но основните видове са следните:
1. задължаващи;
2. Забраняващизабраняващи (императивни, повелителни);
3. оправомощаващи;
4. Даващидаващи права, свободи и привилегии на гражданите и техните организации.
 
Органът, който приема закони, се нарича с общото понятие "легислатура". Законите се приемат със специални процедурни правила , описани най-често в Конституцията[[конституция]]та или вътрешния акт за организацията и дейността на парламента.
1. Задължаващи
2. Забраняващи(императивни,повелителни)
3. Оправомощаващи
4. Даващи права, свободи и привилегии на гражданите и техните организации.
 
В България законите се приемат по усложнена процедура, която е гаранция за приемането на адекватни правни норми, които да уреждат или преуреждат обществените отношения и процеси.
Органът които издава закони се обозначава с общото понятие "легислатура".
Законите се приемат със специални процедурни правила ,описани най-често в Конституцията или вътрешния акт за организацията и дейността на парламента.
 
Според сега действащата Конституция на Република България, право на законодателна инициатива (т.е. правото зана внасянетовнасяне на законопроекти за обсъждане в [[Народното събрание]]) имат само два2 субектавида субекти:
В България законите се приемат по усложнена процедура която е гаранция за приемането на адекватни правни норми които да уреждат или преуреждат обществените отношения и процеси.
1.* Народнитенародните представители и
Според сега действащата Конституция на Република България, право на законодателна инициатива (т.е. правото за внасянето на законопроекти за обсъждане в Народното събрание) имат само два субекта :
2.* МинистерскиМинистерският съвет (в лицето на ресорните министри или като колективно тяло).
 
Веднъж, след като един законопроект е внесен в деловодството на Народното събрание, председателят на парламента определя водеща комисия измежду постоянните комисии на парламента. Критерий за това е предметът на законопроекта - ако например законопроектът касае образователната реформа, водеща комисия ще бъде Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
1. Народните представители и
2. Министерски съвет (в лицето на ресорните министри или като колективно тяло).
 
Веднъж следСлед като един законопроект е внесен в деловодството на Народното събрание Председателя на парламента назначава ВОДЕЩА КОМИСИЯ измежду постоянните комисии на парламента.Критерии за определянето наопределена водеща комисия е предметът на законопроекта - ако например законопроектът касае образователната реформа, водеща комисия ще бъде Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта. Веднъж след като е назначена водеща комисия е възможно законопроектът да бъде разглеждан и от други комисии, които биха могли да имат интерес от законопроекта. Например - за Закона за Министерствоминистерството на вътрешните работи водеща комисия ще бъде Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, но проектозаконът ще бъде разгледан и от Комисията по бюджет и финанси (защото министерството по определение е съвкупността от материални активи и физически лица, назначени по служебно правоотношение в държавната администрация и притежаващи статута на държавни служители по смисъла на Закона за държавния служител), Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите (защото в законопроекта са посочени начини за ограничаване на свободата на предвижване, както и на други права и привилегии на гражданите и чужденците на територията на Република България) и др.
 
При разглеждане на законопроекта в комисиите се следва следната процедура:
- разглеждане на законопроекта като цяло,
- разглеждане на законопроекта по текстове.
 
Ако законопроекта бъде отхвърлен като цяло, той бива върнатвръщан за поправки на органът(институцията)-вносителвносителя, след което процедурата започва отначало. .Ако законопроектът бъде приет като цяло, започва дискусия за отделните текстове. След това комисията излиза с решение, като в негокъдето се посочват текстовете, които комисията подкрепя, внесените предложения за изменения на текстовете и техните вносители , подкрепените от комисията предложения за изменение, както и неподкрепените предложения и текстовете, които комисията не подкрепя. Решението се изчита от председателя на комисията вна пленарното заседание, насрочено от Председателския съвет на Народното събраниеНС (съставен от Председателяпредседателя на Народното събраниеНС, неговите замествици и председателите на парламентарните групи).
След това започват разискванията по законопроекта, като се следва процедурата на чл.59 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание :
 
След това започват разискванията по законопроекта, като се следва процедурата на чл. 59 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание :
"Чл. 59. (1) Гласуването се извършва по следния ред:
1. предложения за отхвърляне;
2. предложения за отлагане на следващо заседание;
3. предложения за заместване;
4. предложения за поправки;
5. обсъждан текст, който може да съдържа и одобрени вече поправки;
6. предложения за допълнения;
7. основното предложение.
(2) Когато има две или повече предложения от едно и също естество, те се гласуват по реда на постъпването им."
 
:"Чл. 59. (1) Гласуването се извършва по следния ред:
След като е приет на първо четене (по принцип като цяло), Председателя определя дата за второ четене. На второ четене законопроекта се резглежда по текстове по процедурата на чл.59. След това законопроекта се гласува , и ако бива приет се подписва от Председателя на Народното събрание и се изпраща на Президента на Република България.
*1. предложения за отхвърляне;
Президента има правото да върене законопроекта в Народното събрание без да мотивира това си решение.
*2. предложения за отлагане на следващо заседание;
След като е върнат, законопроекта се приема само с едно четене, и Президента е длъжен да издаде указ за публикуване на законопроекта в Държавен вестник.
*3. предложения за заместване;
Законопроекта влиза в сила три дни след като е публикуван в Държавен вестник , освен ако не е посочено друго в самия законоппроект.
*4. предложения за поправки;
*5. обсъждан текст, който може да съдържа и одобрени вече поправки;
*6. предложения за допълнения;
*7. основното предложение.
:(2) Когато има две или повече предложения от едно и също естество, те се гласуват по реда на постъпването им."
 
След като езаконопроектът бъде приет на първо четене (по принцип като цяло), Председателяпредседателят определя дата за второ четене. НаТогава второ четене законопроектатой се резглежда по текстове по процедурата на чл. 59. След това законопроектазаконопроектът се гласува и, и ако бивасе приетприеме, се подписва от Председателяпредседателя на Народното събраниеНС и се изпраща на Президентапрезидента на Република България.
 
Президентът има правото да върене законопроекта в НС, без да мотивира това си решение. След като е върнат, законопроектазаконопроектът се приема само с едно четене, и Президентапрезидентът е длъжен да издаде указ за публикуване на законопроекта в „[[Държавен вестник]]“.
 
ЗаконопроектаЗаконопроектът влиза в сила три3 дни, след като е публикуван в Държавен вестник„Държавен вестник“, освен ако не е посочено друго в самия законоппроект.
 
[[Категория:Закони|Закони]]