Психотерапия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
TXiKiBoT (беседа | приноси)
м Робот Добавяне: tl:Sikoterapiya
мРедакция без резюме
Ред 1:
'''Психотерапията''' е методично прилагане на определени психологически техники за възстановяване на афективното равновесие на [[личност]]та.
'''Психотерапията''' е методично прилагане на определени психологически техники за възстановяване на афективното равновесие на [[личност]]та. Полето на психотерапията е много обширно, като се започне от характерологичните разстройства и [[Невроза|неврозите]] и се стигне до психосоматичните заболявания и дори до [[Психоза|психозите]]. Всички психотерапевтични методи (морална подкрепа, внушение, рехабилитация, [[психоанализа]]), основаващи се на [[общуване]]то, установено между терапевта и болния, преследват идентични цели — личностно разгръщане и по-добро интегриране на субекта в обществото. Според начина на действие се различават три големи категории психотерапии: психотерапии, основани на внушение (убеждаване, морално напътствие); психотерапии почиващи на [[катарзис]] (извикване в съзнанието на изтласкани чувства под въздействие на [[хипноза]] или субнаркоза); психотерапии, позволяващи на пациента да промени личността си като анализира дълбоките си конфликти като интегрира в съзнанието си несъзнавани афекти и като променя своите [[защитни механизми]]. Типичният представител на дълбинните психотерапии е психоанализата, запазена за някои специфични случаи. Психотерапията почива на доверието на болния към [[лечение]]то и към личността на терапевта, на връзката на взаимно разбиране, която се установява между тях и благодарение на която пациентът може да изразява проблемите си свободно, без да се бои от осъждане, да освобождава (във вербален план) [[Теория на нагоните|нагоните]] си и да поставя под съмнение образа, който си е изградил за себе си. В така създаденото междуличностно отношение субектът се научава да променя [[Нагласа|нагласите]] по отношение на себе си и на външния свят, да се приспособява по-добре към действителността. Методите, които се използват в психотерапията, трябва да бъдат адаптирани към всеки индивидуален случай: някои хора се нуждаят от насърчение, други - от рехабилитация или психоанализа. Следователно, преди да се предприеме лечение от този род, е необходимо точно познаване на всеки болен. Най-добри резултати се получават с пациенти, който желаят да оздравеят, сътрудничат на лечението, достатъчно [[Интелигентност|интелигентни]] са, за да разберат анализираните психологически механизми и не извличат от болестта твърде значителни печалби. При [[Дете|децата]] психотерапията почива главно върху експресивните техники като [[рисуване]], моделиране, марионетки.
 
Полето на психотерапията е много обширно, като се започне от характерологичните разстройства и [[Невроза|неврозите]] и се стигне до психосоматичните заболявания и дори до [[Психоза|психозите]]. Всички психотерапевтични методи (морална подкрепа, внушение, рехабилитация, [[психоанализа]]), основаващи се на [[общуване]]то, установено между терапевта и болния, преследват идентични цели — личностно разгръщане и по-добро интегриране на субекта в обществото. Според начина на действие се различават три големи категории психотерапии: психотерапии, основани на внушение (убеждаване, морално напътствие); психотерапии почиващи на [[катарзис]] (извикване в съзнанието на изтласкани чувства под въздействие на [[хипноза]] или субнаркоза); психотерапии, позволяващи на пациента да промени личността си като анализира дълбоките си конфликти като интегрира в съзнанието си несъзнавани афекти и като променя своите [[защитни механизми]].
 
'''Психотерапията''' е методично прилагане на определени психологически техники за възстановяване на афективното равновесие на [[личност]]та. Полето на психотерапията е много обширно, като се започне от характерологичните разстройства и [[Невроза|неврозите]] и се стигне до психосоматичните заболявания и дори до [[Психоза|психозите]]. Всички психотерапевтични методи (морална подкрепа, внушение, рехабилитация, [[психоанализа]]), основаващи се на [[общуване]]то, установено между терапевта и болния, преследват идентични цели — личностно разгръщане и по-добро интегриране на субекта в обществото. Според начина на действие се различават три големи категории психотерапии: психотерапии, основани на внушение (убеждаване, морално напътствие); психотерапии почиващи на [[катарзис]] (извикване в съзнанието на изтласкани чувства под въздействие на [[хипноза]] или субнаркоза); психотерапии, позволяващи на пациента да промени личността си като анализира дълбоките си конфликти като интегрира в съзнанието си несъзнавани афекти и като променя своите [[защитни механизми]]. Типичният представител на дълбинните психотерапии е психоанализата, запазена за някои специфични случаи. Психотерапията почива на доверието на болния към [[лечение]]то и към личността на терапевта, на връзката на взаимно разбиране, която се установява между тях и благодарение на която пациентът може да изразява проблемите си свободно, без да се бои от осъждане, да освобождава (във вербален план) [[Теория на нагоните|нагоните]] си и да поставя под съмнение образа, който си е изградил за себе си. В така създаденото междуличностно отношение субектът се научава да променя [[Нагласа|нагласите]] по отношение на себе си и на външния свят, да се приспособява по-добре към действителността. Методите, които се използват в психотерапията, трябва да бъдат адаптирани към всеки индивидуален случай: някои хора се нуждаят от насърчение, други - от рехабилитация или психоанализа. Следователно, преди да се предприеме лечение от този род, е необходимо точно познаване на всеки болен. Най-добри резултати се получават с пациенти, който желаят да оздравеят, сътрудничат на лечението, достатъчно [[Интелигентност|интелигентни]] са, за да разберат анализираните психологически механизми и не извличат от болестта твърде значителни печалби. При [[Дете|децата]] психотерапията почива главно върху експресивните техники като [[рисуване]], моделиране, марионетки.
 
== Етимология ==
Line 5 ⟶ 9:
 
== Психотерапевтични системи ==
Има няколко главни широко приложими системи на психотерапията: .
 
* [[Психоанализа|Психоаналитична]] - първата практика, която е наречена психотерапия. Тя окуражава вербализирането на всички мисли на пациента, включително [[свободни асоциации]], фантазии и сънища, от които аналитика формулира природата на несъзнаваните конфликти, които предизвикват симптомите на пациента и характеровите проблеми.
*[[Когнитивна поведенческа терапия|Когнитивно поведенческа]] - основно търси, чрез различни методи да идентифицира и поправи маладаптивните когниции, оценки, [[убеждения]] и реакция с цел повлияване върху разрушителните, негативни [[емоции]] и проблемно дисфункционално [[поведение]].
Line 24 ⟶ 27:
{{Превод от|en|Psychotherapy|287307551}}
 
[[Категория:Психотерапия| ]]
 
[[af:Psigoterapie]]