Психоанализа: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м →‎Първа фаза: грешки
Ред 25:
=== Първа фаза ===
 
Идеята за психоанализата е развита във [[Виена]] през 90-те на 19 век от [[Зигмунд Фройд]], невролог заинтересуван да намери лечение за пациенти с невроза и хистерични симптоми. Фройд разбира за съществуването на умствени процеси, които са несъзнавани, като резултат от консултантската си работа в детска болница, където забелязва, че много дацадеца с [[афазия]], имат симтомисимптоми, които не са органично причинени.
 
Подобно на друг голям преоценител на образа на човека от XIX век - [[Чарлс Дарвин]], [[невролог]]ът Фройд се стреми да разбере причините за душевните терзания на пациентите и да намери ефективен начин за лечение на техните [[невроза|невротични]] [[симптом]]и. В началото подлагани на изследване (1889 г.) са предимно викториански жени (жени от [[Викторианска епоха|Викторианската епоха]]) с диагноза [[хистерия]]. Фройд е силно впечатлен от работата на [[Интернизъм|интерниста]] [[Йозеф Бройер]], с когото си сътрудничи известно време и чийто принос относно по-късните му идеи Фройд признава<ref>Зигмунд Фройд "Въведение в психоанализата", стр 15</ref>. По-късните в работата му с невролозите [[Амброаз Лиебо]], [[Иполит Бернхайм]] и [[Жан Шарко]] във [[Франция]], които използват [[хипноза]], убеждават Фройд, че тя е по-добра , отколкото модерната по онова време [[електрошоковаелектроконвулсивна терапия]]<ref>Енциклопедия Психология, ред. Реймънд Корсини, Наука и изкуство, София 1998, стр.915</ref>. За разлика от тях обаче той вижда, че източникът на забравени психични съдържания е не просто "отцепен", а "изтласкан" или "изтеглен" извън обсега на съзнателно възприятие от мощни ''мотивационни сили''. Първоначално този процес е наречен от Фройд "защита", а по-късно - [[изтласкване]], и заявява че: "Теорията за изтласкването е крайъгълният камък, на който се опира цялата структура на психоанализата". От самото начало Фройд подчертава, че изтласкването "не е предпоставка, а резултат"<ref>цит. по Енциклопедия Психология, ред. Реймънд Корсини, Наука и изкуство, София 1998, стр.915</ref>.