Терминът „идолопоклонничество“ идва от кръцкатагръцката дума ''εἴδωλον''. По-точен в значението си е терминът „идолослужение“, който е превод на гръцкото ''ειδωλολατρεία'' или ''εἴδωλολατρειας'' — от ''εἴδωλον'' (изображение, видение, идея, кумир) и ''λατρεία'' (служение, богопочитание). Макар че гръцката версия изглежда е [[калка]] на [[Иврит|еврейското]] עבודת אלילים (''аводат елилим''), което е атестирано в [[равинска литература|равинската литература]], самият термин липсва в [[Септуагинта]], у [[Филон Александрийски]], у [[Йосиф Флавий]] или в други еленидстични еврейски писания. Отсъства и в гръцката [[паганизъм|паганска]] литература. В [[нова завет|Новия завет]] гръцката дума се намира само у [[Павел]], [[Първо съборно послание на св. ап. Петър|1 Петър]], [[Първо съборно послание на св. ап. Иоан Богослов|1 Йоан]] и в [[Откровение на св. ап. Йоан Богослов|Апокалипсис]]. Еврейският термин за идололатрия съдържа ''аводат зарах'' (богопочитание на чуждото) и ''аводат кочавим умазалот'' (богопочитание на планетите и съзвездията).
