Поповец: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 44:
1954 год. започва новото пренаселване на селото. От селата, оставащи в чашката на язовир „Студен кладенец“ идват турски домакинства, които купуват къщите и част от нивите на „пролетаризиращите“ се, бягащи от „колективизацията“ бежанци.
Новите заселници — етнически турци са предимно от село [[Крояци]], което остава във водите на [[Студен кладенец (язовир)|язовир “Студен кладенец"]]. При преселването си тук те пренасят подпорните гравирани колони от близо 350 годишната джамия от с. Крояци и ги полагат в конструкцията на новата джамия в селото. Етническите българи се изселват предимно в град Кърджали.Селото остава изцяло турско. През 1958-59 година държавата отнема собствеността им върху наскоро придобитите земи и ги колективизира. Създава се [[ТКЗС]] в селото. През 1965 година селото се електрифицира. През 1966 г. в селото се закупува за [[читалище]]то и първия [[телевизор]]. Пак около това време се довършва пътя Поповец разклона за Лясковец и селото има пътна връзка с Хасково. В началото, селото има два [[автобус]]а за града сутрин от 5 и след обед от 15 часа. През 1968 година в селото е открито новото училище с 4 класни стаи и една детска градина с директор учителят Федат Хасиб. По-късно училището се модернизира и след време става и основно училище с модерен двор и ученически стол. Старото училище се разваля и материалите се използват за строителството на помещения за дърва към новото. На местото на старото училище започва да се строи търговско административен комплекс. Около1969 година в селото се открива здравна служба с фелдшер Христо Гачев родом от село Лозен, Харманлийско. През април 1968 в махалата на селото се извършва брутално убийство. Загиват трима — бай Ибрам, бай Изет и бай Руфат — пълномощникът, бригадирът и служителят в пълномощничеството на селото. Това оставя дълбока следа в съзнанието на жителите на селото. Възпоменателната плоча на чешмата в центъра на селото и чешми в тяхна памет продължават да напомнят за това.
От 1970 до 1985 година в селото се построяват много нови къщи. Асфалтират се улиците, селото се свързва с пътна връзка с Кърджали. Изгражда се околовръстния път от Стамболово за селата по поречието на р. Арда.
Идва декември 1984 година когато се извършва принудителната смяна на имената на турското население в селото. Има предварителни протести, но няма жертви.След арестуване в МВР Хасково през 1985 година е докаран мъртъв в селото любимецът на селските младежи Рашид Рамадан който се е връщал от работа в Русия.... Дори през тези години добрите взаимоотношения между етносите не се разрушават. В селото се провеждат сборове на които присъстват много напуснали селото етнически българи. Повечето от тях се обръщат към старите си приятели със турските им имена. През май 1989 г. са депортирани за [[Република Турция]] първо Недим Руфат и Нувел Али, които са членове на Организация за правата на човека по това време. През следващите месеци около 250 жители напускат селото и поемат към Република Турция. Настъпва поредното време разделно в близо 400 годишната история на село Поповец. Време изпълнено с трагични разделения на семейства, комшии приятели и съселяни.Заминават за Турция тези на които им се издават паспорти с изходни визи.Това което се спестява за цял живот се обезценява и се купуват стари лади за двойни пари, оставя се добитък и къщи, земя и лозя.
Мнозина се разболяват и умират след раздялата , някои в селото, други в Бурса , Гебзе , Измир и други места. Покойният Мустафа Кавакчъоглу е намерен удавен в язовирчето в началото на август 1989 година до Оборите до Къшлата при едно от поредните заминавания на съселяни.Годините непосредствено след 1989 са години изпълнени с големи
<!-- == Религии == -->
| |||