Поповец: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 48:
От 1970 до 1985 година в селото се построяват много нови къщи. Асфалтират се улиците, селото се свързва с пътна връзка с Кърджали. Изгражда се околовръстния път от Стамболово за селата по поречието на р. Арда.
Идва декември 1984 година когато се извършва принудителната смяна на имената на турското население в селото. Има предварителни протести, но няма жертви.След арестуване в МВР Хасково през 1985 година е докаран мъртъв в селото любимецът на селските младежи Рашид Рамадан който се е връщал от работа в Русия.... Дори през тези години добрите взаимоотношения между етносите не се разрушават. В селото се провеждат сборове на които присъстват много напуснали селото етнически българи. Повечето от тях се обръщат към старите си приятели със турските им имена.През лятото на 1985 селото е посетено от Световния шампион по вдигане на тежести Наим Сюлейманоглу. Направена е общоселска снимка с него на площада от Ариф Ферад който след 1991 година е избран за кмет на селото. През май 1989 г. са депортирани за [[Република Турция]] първо Недим Руфат и Нувел Али, които са членове на Организация за правата на човека по това време. През следващите месеци около 250 жители напускат селото и поемат към Република Турция. Настъпва поредното време разделно в близо 400 годишната история на село Поповец. Време изпълнено с трагични разделения на семейства, комшии приятели и съселяни.Заминават за Турция тези на които им се издават паспорти с изходни визи.Това което се спестява за цял живот се обезценява и се купуват стари лади за двойни пари, оставя се добитък и къщи, земя и лозя.
Мнозина се разболяват и умират след раздялата , някои в селото, други в Бурса , Гебзе , Измир и други места. Покойният Мустафа Кавакчъоглу е намерен удавен в язовирчето в началото на август 1989 година до Оборите до Къшлата при едно от поредните заминавания на съселяни.Годините непосредствено след 1989 са години изпълнени с големи житейски сътресения и икономически лишения за населението, но и с надежда за по добър живот.
| |||