Мюсюлмани (народ): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без шаблон изтриване
Ред 1:
{{изтриване}}
{{без източници}}
 
През [[1971]] година, с приемането на новата Конституция на [[Социалистическа федеративна република Югославия]], е конституиран нов народ в състава на югославската федерация, а именно '''мюсюлманският народ'''{{източник|}}. Мюсюлманите по народност населяват предимно [[Босна и Херцеговина]], в която са най-многобройния държавотворен народ (според преброяването от [[1991]] техият брой е 1 905 000 или 44% от населението в републиката). По време на съществуването на СФРЮ мюсюлманите говорят предимно на [[Сърбохърватски език|сърбохърватски език]].
 
След разпадането на СФРЮ и независимостта на [[Босна и Херцеговина]] ([[1992]]), голяма част от така наречения мюсюлмански народ се самоопределя със своето национално име - [[бошняци]]. Според новите проброявания в страните от бивша Югославия малка част от бошняците продължават да се самоопределят като "''мюсюлмани''". Според последното преброяване в [[Сърбия]] ([[2002]]) 136 087 се определят като бошняци и 19 503 като мюсюлмани (в автономната област [[Войводина]] са се самоопределили 3 634 мюсюлмани и само 417 като бошняци). Според преброяването в [[Черна гора (държава)|Черна гора]] през [[2003]] година 63 272 са се самоопределили като бошняци и 28 714 като мюсюлмани по народност. Според преброяването в [[Република Македония]] през [[1994]] година има 15 315 мюсюлмани и 7 244 бошняци, а през [[2002]] има 17 018 бошняци и само 2 553 самоопределили се като мюсюлмани по народност.