Топлишко въстание: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м Премахнати редакции на 85.222.178.237 (б.), към версия на Elkost |
||
Ред 11:
През октомври 1917 г. Австроунгарското командване създава изцяло албански части за излавянето на сръбскиите четници. През декември 1917 г., Войнович е убит, но Пекянац, за съжаление, успява да се измъкне. По-късно той е един от главните палачи на българите в Македония. По време на ІІ-та Св.война, отново участва в четническото движение на Дража Михайлович. Организира заговор срещу Михайлович, тъй като иска той да оглави организацията. Влиза в преговори с немците и взема 700 000 златни марки за да предаде Михайлович. Но четническия командир разбира за готвеното му покушение и на 25.05.1944 г., неговите хора залавят К.Пекянац в с.Николница до Соко(л)-баня и го разтрелват.
За жертвите от въстанието, сръбската и югославската литература, издига баснословните 20 000 убити от „бугарског окупатора” една несериозна цифра, при условие че населението на Куршумлия тогава е около 1553 души, на Прокупле – 5751 души, Враня - 9981 души, това означава в бунтовните райони да не е останал жив човек. Избитите едва ли са повече от няколко стотин, хиляда души. Въстанието няма отзвук, тъй като моравските българи, не притежават типичния сръбски шовинизъм и българомразство. Категорично невярни са тенденциозните интерпретации на Кръстьо Манчев, който твърди че въстанието избухнтало, защото българските власти „налагало българско съзнание на моравското сръбско население”. Ако наистина беше така, то щеше да пламне цялото Помаравие с Тимошко и Косово, но нищо подобна не става, защото сърбизацията на моравските българи по това време е все още в обратим ранен етап. (К.Манчев-История на Сърбия.С-1999 г.,стр.264-269) По този повод, един от участниците в българската научна експедиция в Моравско от 1916 г., Димитър Г.Гаджанов (преподавател по турски език в Университета) пише за евнтуалното следвоенно поведение на българските власти в Поморавието и Македония за да се закрепи българското съзнание: „Един строг военен режим, не само за Поморавия, но и за Македония....и то най-малко 20 години, ето единственият път по който трябва да вървим. Може би такъв режим, няма да е симпатичен на разни наши левичари партизани, но затуй пък непокварените синове на нашата татковина, ще го защитят с всички средства и на всяка цена. Всяки фаворитизации и партизанщини трябва да изчезнат, защото се полагат основите на Велика България”. (Научна експедиция в Поморавието и Македония -1916.С.-1993 г.,стр.279)
== Източници ==
| |||