Арадо 196: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) м препратка към Гнайзенау |
|||
Ред 19:
През лятото на [[1937]] г. в изпитателната база в [[Травемюнде]] се появяват прототипните двупоплавъчни моноплани Ar-196V1 и Ar-196V2 на фирмата „[[Арадо]]”, участвайки в конкурс на германското Министерство на авиацията за морски самолет-разузнавач, способен да излита и от [[кораб]]и. В конкуренция с фирмата „[[Фоке-Вулф]]” и нейния модел [[FW -62]] Ar-196 печели конкурса и „Арадо” започва серийното му производство.
През ноември [[1938]] г. в завода във [[Варнемюнде]] вече са готови 10 предсерийни Ar-196А-0 и се залага нова серия от 20 бр. Ar-196А-1, които са с усилена конструкция, подобрено оборудване и най-важното – снабдени са с възли за изстрелване от корабни катапулти. Първите Ar-196А-1 постъпват в ескадрили корабна авиация 1./196 във [[Вилхелмсхафен]] и 5./196 в [[Кил]], а първият кораб в германския флот, оборудван с новия самолет, става линейният кораб „[[Граф Шпее]]”. Последват го линейните кораби „[[Дойчланд]]” („[[Лютцов]]”), „[[Шарнхорст (линеен крайцер)|Шарнхорст]]”, „[[Гнайзенау (линеен крайцер)|Гнайзенау]]”, „[[Адмирал Шеер]]” и тежкият крайцер „[[Принц Ойген]]”.
Ar-196 става последният и най-масов хидросамолет на [[Луфтвафе]], снабден с поплавъци. Произвежда се серийно до август [[1943]] г.; общото количество произведени машини от всички модификации възлиза на 526 самолета.
| |||