Селиолу: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 29:
Според "[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]", издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] Сулеоглу (Souléoglou) е село със 160 домакинства и 915 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 42-43.</ref>
До 1912 година жителите на Селиолу обработват както свои земи, така и чифлишки, принадлежащи на мюсюлмански земевладелци.<ref>История на българите в документи, Съставители Величко Георгиев и Стайко Трифонов, т. I, ч. II, София 1996, с. 101.</ref> Според статистиката на професор [[Любомир Милетич]] в [[1912]] година в селото живеят 118 български семейства или 587 души.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/lm_tr/lm_tr_pril_1.htm Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскит{{Уникод|ѣ}} българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукит{{Уникод|ѣ}}, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 299.] Данните могат да се отнасят и за село [[Татарлар (Вилает Одрин)|Татарлар]].</ref> ▼
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година двама души от Селиолу са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 877.</ref> По време на войната, в хода на [[Лозенградска операция|Лозенградската операция]] Селиолу и околностите му са сцена на драматични сражения между българската и османската армия.▼
▲При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година двама души от Селиолу са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 877.</ref> По време на войната, в хода на [[Лозенградска операция|Лозенградската операция]] Селиолу и околностите му са сцена на драматични сражения между българската и османската армия.
▲Според статистиката на професор [[Любомир Милетич]] в [[1912]] година в селото живеят 118 български семейства или 587 души.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/lm_tr/lm_tr_pril_1.htm Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскит{{Уникод|ѣ}} българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукит{{Уникод|ѣ}}, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 299.] Данните могат да се отнасят и за село [[Татарлар (Вилает Одрин)|Татарлар]].</ref>
Българското население на Селиолу се изселва след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година.
| |||