Цървища: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 36:
 
==История==
===В Османската империя===
В "[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]", издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] Цървища ''(Tsërvischta)'' е посочено като село със 110 домакинства и 170 жители българи и 140 жители мюсюлмани.<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 134-135.</ref> Според [[Стефан Веркович]] в [[1889]] година в Цървища има 63 български и 40 турски къщи.<ref>Стефан Веркович. „Топографическо-этнографический очерк Македонии“. СПб, 1889, стр.103.</ref>
 
Към [[1900]] година според статистиката на Васил Кънчов, населението на ''Църквища'' („[[Македония. Етнография и статистика]]“) брои 350 българи, 240 турци, 50 [[арумъни|власи]] и 30 цигани.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_16.htm Васил Кънчов. "Македония. Етнография и статистика", София, 1900, стр.184.]</ref> По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Цървища има 440 българи екзархисти, 40 българи [[Цариградска патриаршия|патрирашисти]] [[гъркомани]] и 90 власи. В селото функционира 1 българско начално училище с 1 учител и 57 ученика.<ref>D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, стр.188-189.</ref>
 
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 17 души от Цървища са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 887.</ref>
Селото е освободено от османска власт от [[Седма рилска дивизия]] през октомври [[1912]] година по време на [[Балканска война|Балканската война]]. През [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] през [[1913]] година, Цървища е опожарено от гръцката армия.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/karnegi/prilozhenie_C.htm Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 299.]</ref>
 
===В Гърция===
Селото е освободено от османска власт от [[Седма рилска дивизия]] през октомври [[1912]] година по време на [[Балканска война|Балканската война]]. През [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] през [[1913]] година, Цървища е опожарено от гръцката армия.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/karnegi/prilozhenie_C.htm Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 299.]</ref>
След войната попада в пределите на Гърция.
 
Line 47 ⟶ 51:
== Външни препратки ==
* [http://www.airphotos.gr/kapnofyto.htm Аероснимки на Цървища]
 
==Личности==
;Родени в Цървища
 
==Бележки==